— Чудно, толкова зряло и направо… чудно.
Остана да стои изчервен и неподвижен като истукан, така че Нюли взе думата.
— Благодаря, мистър Къмингс. И тъй, докъде бяхме стигнали? А, да, до ролята на Гант и любопитното му минало. И нашите, и американските експортни служби се опитват от години да пипнат Гант за продажби на контролирани и засекретени технологии и оръжия. Напоследък от Мосад също са му вдигнали мерника. Изглежда, е сключил сделки с всеки ислямски фанатик в Близкия изток. Има подозрения, че продава плутоний на Северна Корея и Иран. С две думи, станал е неудобен за короната.
— Май всеки би имал интерес мистър Гант просто да… изчезне — обади се Бракс.
Никой не продума, но погледът на Нюли се закова върху Къмингс. Онзи надигна с мъка тлъстото си тяло и отиде начело на масата. Пъхна палци в джобовете на жилетката си и въздъхна тежко.
— Дяволите да го вземат… един от най-добрите ни агенти се опита да проникне в ДЖЕНО-ДАЙН. Изчезна безследно. Снощи тялото му изплува в Темза.
В Клетката се възцари тишина.
— Аутопсията показа, че е бил подложен на продължителни и ужасни мъчения… Ще пропусна детайлите.
— Съжалявам за загубата ви — промълви Броди.
Сигурен бе, че изразява съчувствията и на всички останали. Отново се обади Соренсън.
— Майор Девлин, знаем, че Ал Даджал работи за Гант и може би отдавна. Трябва да му отмъкнем бързо стоката и… да се надяваме, че междувременно ще уцелим когото трябва.
Присъстващите се спогледаха със сериозни лица.
— Искам екипът ти да мине в нелегалност и да проникне в организацията на Гант.
— Какъв е планът, сър? — сухо попита Девлин.
— Двоен. Ще се представиш като купувач на оръжие. С познанията си в областта би трябвало нямаш грижа.
— А втората част?
— Неговата страст, хобито му… ще бъде стръвта — обясни Соренсън. — Утре следобед Гант ще присъства на изложба и лекция в Британския музей. Йейлската библиотека показва стар кодекс — алхимически текст, известен като ръкописа на Войнич. Искам да бъдеш там и да му пуснеш мухата с оръжията. Друг служител ще му направи предложение, на което няма да може да откаже.
Броди се наведе над масата.
— Кой е той и за какво става въпрос, Бил? — меко попита той.
— След смъртта на баща си професор Доминик Патрик Кели наследи мантията на най-големия познавач на алхимията в Обединеното кралство. Отец Кели ще предложи на Гант липсващите страници от ръкописа на Войнич, в които се съдържа ключът към разшифроването на цялото проклето нещо.
Броди погледна объркано говорителя.
— Отец Кели ли каза? И как да го намеря?
Соренсън се засмя.
— Да, той е католически свещеник, но има докторат по история. Няма да е трудно да го откриеш. Той ще изнася лекцията.
— Нека обясня на майор Девлин защо Гант е толкова обсебен от Войнич и алхимията — намеси се Къмингс и се обърна към Броди. — Забелязах, че гледахте въпросително снимката на Гант на екрана.
Затрака с клавиатурата и изображението се появи отново.
— Лицето му прилича на маска — рече Броди. — Сбъркано е. Прекалено симетрично.
— Точно така, майор Девлин. Нека обясня. Преди известно време Гант бил сериозно ранен при експлозия в една от изследователските си лаборатории. Бил ужасно обезобразен. А интелигентността му отстъпва единствено на неговата суетност. Знаем, че е похарчил цяло състояние за пластични операции. Източниците ни обаче твърдят, че в крайна сметка всичко било напразно. Това, което виждаме тук, е наистина протеза или козметика, ако искате. Наел е най-добрите гримьори на Холивуд да изработят лицето му. Никой никога не е виждал що за чудовище се крие отдолу.
Чюи изсумтя и Къмингс инстинктивно запуши носа си. Великанът завъртя очи.
— Значи си имаме истински фантом от операта, така ли?
— Много добре казано, мистър Рейнденсър.
Чюи го погледна изненадан — като че ли Къмингс най-сетне бе харесал нещо в него.
— Сравнението ви е съвсем точно. Гант е яростен и отмъстителен социопат. А за да станат нещата по-лоши от негова гледна точка, той няма наследници, които да продължат името на рода му. Синът му загинал в автомобилна катастрофа преди няколко години. Единствената му жива роднина е племенницата му Марго Гант. Доста привлекателна жена, явно наследила девиантните вкусове на чичо си. — Къмингс кимна на Нюли.