Главният инспектор пое дълбоко дъх.
— Момчетата от полицията твърдят, че Марго Гант често посещава долнопробни садо-мазо вертепи и си пада по камшици и куки. Освен това не била много придирчива дали партньорите й са момчета играчки или момичета под наем, нито пък дали участват доброволно или не.
Нюли се изчерви, докато говореше. Скаут най-сетне се съживи, сякаш боднат с остен.
— Аз съм доброволец да обиколя клубовете и да се сближа с нея, майоре.
Броди сви рамене и поклати глава.
— Знаех си.
— Прекаленото сближаване с вълчица като нея може да те остави с чуканче, момче — обади се Бракс и размаха свита в китката ръка към Скаут, който я перна.
— Ако сме задоволили долните си желания и фантазии, да продължим към Войнич, става ли? — отново взе думата Къмингс. — Въпреки преобладаващите представи алхимията не се занимава само с търсене на начин за превръщането на оловото в злато. Тя е също така тясно свързана с мита за Фонтана на младостта. Знаем, че Гант е финансирал експедиции до Юкатан в Мексико да го търсят. Знаем, че е похарчил не по-малко състояние и в опити да удължи живота си и да възстанови лицето си. Най-странното във всичко това е, че може би е постигнал известни успехи в търсенето на вечна младост.
Къмингс млъкна и отново затрака с клавиатурата. На екрана се появи пожълтял документ.
— Как сте с немския, господа? Бих искал да ви обърна внимание на датата от акта за раждане на Хайнрих фон Ганцигер.
Челюстта на Бракс увисна.
— Не може да бъде. По дяволите… това прави…
— СТО ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ — довърши Къмингс, наблягайки на всяка сричка.
— Или най-дълговечното копеле на света — обади се Чюи, който никога не позволяваше някой друг да има последната дума.
11.
Импозантната фасада на Британския музей се издигаше като страж на сивия фон на небето. Броди и Бракс изкачиха стъпалата и влязоха във Вътрешния двор. Броди бе облечен в любимата си бяла риза с диагонална сплитка под шитото по поръчка сако. Сивите му панталони бяха в тон с копринената вратовръзка. Златният му „Ролекс“ проблясваше под сините ръкави на сакото. Изглеждаше точно както трябва — около него небрежно витаеше атмосферата на богатство. В ролята си на юридически съветник и банкер Бракс се бе издокарал в тъмносин вълнен костюм на Брукс брадърс. Броди погледна нагоре към стъкления покрив над огромното фоайе и тихо подсвирна.
— Доста впечатляващо — рече той и Бракс кимна в знак на съгласие.
В центъра се издигаше голяма ротонда, от двете страни на която се спускаха стълбища. Сенките от стъклените плочки с форма на пирамида играеха върху белия мраморен под и стените на ротондата, създавайки малко зловеща геометрична шарка. От двете страни на централното стълбище, подобно на древни забележителности, имаше по-малки версии на колонадата, през които се влизаше към различните зали.
— Извинете — обърна се Бракс към момичето на информацията и пусна неотразимата си усмивка. — Бихте ли ни казали къде можем да намерим доктор Кели?
Момичето вдигна очи от списанието, което четеше, и намръщената й физиономия се смени с топла усмивка при вида на стоманените му сини очи и красиво лице. Поправи прическата си и го погледна с интерес.
— Американец, нали?
Бракс й намигна. Тя се изчерви и сведе поглед. Пръстите й затракаха по клавиатурата на компютъра.
— Има доктор Кели, който днес следобед е в читалнята — рече тя и загледа влюбено Бракс. — Да ви изпратя ли дотам?
Броди се намеси.
— Мисля, че ако ни упътите, ще се справим.
Тя сбърчи нос, погледна го кръвнишки и му подаде карта. Докато се отдалечаваха, Броди се ухили на Бракс.
— Човече, имам вратовръзки, които са по-стари от нея.
Влязоха в огромната като пещера читалня и тръгнаха към рецепцията. Някаква жена с прибрана на кок червена коса стоеше с гръб към тях. Бракс понечи да заговори, но Броди го спря.
— По-леко, тигре, аз ще се заема. — Прочисти гърлото си. — Мис, бихте ли ми казали как да намеря доктор Кели?
Жената се обърна. Макар че косата й бе стегната здраво назад и имаше съвсем малко грим, естествената й красота остави Броди без дъх. В чара й имаше нещо странно. Очите й, необичайно големи на сърцевидното лице, имаха зашеметяващ зелен цвят. Изведнъж му се стори, че вижда в нея нещо познато. Не можеше да си спомни мястото или времето, но определено я бе виждал и преди.