— Да, с какво мога да ви помогна?
— Прощавайте?
Тя го погледна объркано.
— Защо, какво сте сторили?
— Не, искам да кажа, че търся Доминик Кели, свещеника.
— Защо не казахте от самото начало? Но пък и кой ли го прави? — тя се намръщи.
Нервен и явно раздразнен от подхода на Броди, Бракс се намеси.
— Не искахме да ви огорчаваме, мис. Бихте ли ни обяснили, моля. Важно е. Къде е отец Кели?
— Както казах, точно това бих искала да знам и аз. Брат ми трябва да изнесе лекция… — тя хвърли поглед на стенния часовник — след четиридесет и пет минути, а още го няма.
Думите „брат ми“ най-сетне помогнаха на Броди да разбере недоразумението. Тя понечи да се обърне и той побърза да я заговори.
— Значи вие също сте доктор Кели?
Тя почука табелката на бялата си блуза, на която пишеше „Д-р Блеър Кели“, загърби ги и се отдалечи.
— Мис, това означава ли, че брат ви няма да се появи за лекцията за Войнич?
Тя спря и се обърна.
— Не виждам какво ви влиза в работата. Ама че сте нахакани това американците. — После тонът й се смекчи и на лицето й се появи въпросително изражение. Погледна ги внимателно. — В доста добра форма сте за учени, които се интересуват от лекции за стари ръкописи. И доколкото мога да съдя по буците под мишниците ви, или имате сериозни деформации, или криете оръжия.
Умно момиче, помисли си Броди. Усмихна й се дружелюбно.
— Можем ли да поговорим някъде насаме? — Изражението му бе сериозно и съчувствено. — Изглеждате разтревожена за брат си.
Тя задъвка долната си устна и кимна.
— Да идем в кабинета ми.
Отключи вратата и се пльосна зад покритото с книги и бумаги бюро, без да им предложи да седнат. Броди и Бракс свиха рамене и се настаниха в двата изтъркани кожени стола срещу нея. Тя се наведе напред и ги погледна многозначително.
— Тъй като сте янки, изключваме полицията. Така че що за птици сте?
Преди Броди да успее да отговори, на вратата рязко се почука. Тя се намръщи раздразнено и стана да отвори. Броди я проследи с поглед. Широкото туловище на Нейджъл Къмингс изпълни вратата. Той кимна любезно, подаде визитката си и показа значка. Блеър прочете визитката и въздъхна дълбоко.
— Шпиони от МИ-6 и просташки американски агенти… какво следва по-нататък? — отстъпи настрани и дебелакът мина покрай нея.
Къмингс огледа малкото помещение и забеляза, че няма свободно място. Прочисти гърлото си и изгледа кръвнишки Бракс, който се надигна неохотно и застана зад стола. Дебелакът бавно се отпусна на тясната седалка и се заизвива, мъчейки се да намести по-удобно тлъстия си задник. Броди се надяваше столът да не издържи тежестта му.
— Заради Доминик е, нали? — рече Блеър и в очите й заблестяха сълзи.
Успя да се отдръпне от ръба на паниката, но внезапно от самоуверена жена се превърна в крехко момиче.
— Ако бъдеш така добър да ми позволиш да продължа, момчето ми — саркастично рече Къмингс и погледна подигравателно Броди, сякаш искаше разрешението му.
Броди сви рамене.
— Заповядай.
— Боя се, че имам доста тревожни новини, мис Кели. Тази сутрин открихме лимузината на брат ви на един изоставен паркинг.
Долната устна на Блеър потрепери.
— В купето имаше труп — студено добави Къмингс.
Блеър потрепери.
— Хайде, хайде, мис Кели. Не беше брат ви. Беше друг свещеник — отец Бенджамин, също служител на папския нунций.
„Ама че отвратителен задник“, помисли си Броди и сърцето му се сви от съчувствие, но в следващия момент видя облекчението на лицето й.
Блеър се стегна.
— Не ми трябва вашето снизхождение. Как брат ми се е забъркал с такива като вас… — обърна се и изгледа кръвнишки Броди — и с този американски тъпак?
Броди реши, че пламъчетата в очите й я правят още по-привлекателна.
— Отец Кели работеше с нас — сухо отвърна Къмингс, след което се зае да обясни капана, който бяха заложили за фон Гант, като пропусна фактите около настоящата му дейност и се съсредоточи върху причините за живия му интерес към ръкописа на Войнич.
След това очерта най-общо ролята на Броди и лейтенант Бракстън във всичко това, споменавайки и интереса им към Ал Даджал. Броди не я изпускаше от очи. Изучаваше луничавия й нос, начина, по който го сбърчваше от време на време сякаш имаше тик. Когато Къмингс спомена Ал Даджал, очите й се разшириха и Девлин забеляза как сънната артерия на красивата й шия запулсира по-бързо. Забеляза също, че може би криеше нещо, сякаш имаше нещо повече от разбираемата загриженост за безопасността на брат й. Къмингс се изкашля в копринена кърпичка с извезан монограм и издуха дебелия си нос.