— Мисля, че в общи линии е това. Остава само един належащ въпрос…
Блеър погледна дебелака в очите.
— Бихте ли поели ролята на брат си? Съгласна ли сте да станете наш агент и да размахате стръвта? От вас ще стане прекрасен шпионин, мило момиче.
Блеър сведе очи към ръцете си, после погледна снимката на брат си на бюрото.
— И без това аз правих бележките за лекцията — рече тя и разрови купищата хартия.
После прободе дебелака с очите си.
— Имам някои условия.
Броди се усмихна в себе си. „Момиче на място.“ Къмингс въздъхна.
— Много добре, мило момиче, но трябва да…
— Никакво „но“! Искам да участвам и нататък. Искам да видя всичко докрай. Няма да стоя настрани и да ви се доверя, че безопасността на брат ми ще ви бъде първостепенна грижа.
— Е, тогава добре дошли — намеси се Броди. — Ще направим всичко по силите си да върнем брат ви жив и здрав.
Лицето й най-сетне омекна, но бързо отново се втвърди, сякаш се бе усетила, че е свалила гарда.
— Ще го направиш и още как, защото няма да се отделям от просташкия ти задник. — Обърна се отново към Къмингс. — Само че има един проблем.
Къмингс вдигна вежди.
— О, така ли?
— Не мисля, че Доминик наистина притежава липсващите страници или ключа към загадката на Войнич.
— Жалко — рече дебелакът и очите му леко проблеснаха. — Но не и непоправимо.
Възрастен мъж със свити рамене и съсухрено лице надникна в стаята.
— Прощавайте, доктор Кели, но е време за лекцията.
Докато слизаха с асансьора, Блеър мълчеше замислено. Потисна желанието си да закрещи. В ума й се сменяха гледки на брат й и Нур, които вероятно бяха попаднали по някакъв начин в ръцете на побъркания Ал Даджал. Реши засега да не им споменава нищо за Нур. Пое дъх и хвърли бърз поглед към мъжа на име Девлин. Той й намигна и се усмихна окуражаващо. Реши, че светлосините му очи са сърдечни. В тях нямаше и намек за измама или двуличие. Беше висок над метър и осемдесет, с волева брадичка. Изглеждаше много добре сложен за мъж на средна възраст. Здравият му вид и гъстата тъмна коса определено го правеха приятна гледка. Може би можеше да му се има доверие. Колкото до дебелака от МИ-6, не би му повярвала нито за миг.
12.
Нур се събуди внезапно. Някакво шумно дрънчене я стресна. Огледа мъничката стая, боядисана в ярки тонове на синьо и розово, но без прозорци. Вместо това една от стените представляваше огледало. Загледа отражението си. Забеляза дрехите. Носеше пижама на кученца. Сбърчи носле. „Сигурно е момчешка.“ Вдигна ръка и ръкавът увисна на мъничката й китка. „И ми е прекалено голяма.“
Някъде извън стаята отново издрънча нещо. Помисли си, че звукът е като ехо. Плашеше я. Спусна крака от двойното легло и отиде до голямата врата. Нямаше дръжка. Високо, докъдето не можеше да стигне, видя малък тесен процеп. Докосна вратата. Беше студена като метал.
Тогава започна да си спомня, макар че беше замаяна и имаше чувството, че са натъпкали главата й с памук. При тази мисъл й стана смешно. После си спомни за мистър Мъфинс, розовия мечок. Панически го затърси. Изпод леглото надничаше плюшено ухо. Нур коленичи, измъкна играчката и я притисна до гърдите си. По бузата й се спусна сълза, когато си спомни за топлата усмивка на отец Доминик и лошите мъже. И онази зловеща жена със светлорусата коса. Напомняше й на Ал Даджал. Имаше същите змийски очи и противен смях като на капитан Хук от приказката за Питър Пан. „Книгата!“ Надникна под леглото и я видя. Опита се да я достигне и накрая пръстите й докоснаха корицата. Дръпна я към себе си. Стана и отново се огледа.
С остро металическо тракане процепът във вратата се отвори. Две тъмни очи се загледаха в нея. После се чу същото шумно дрънчене и вратата внезапно се отвори. Тъмна масивна фигура застана на прага, осветена от рязката флуоресцентна светлина някъде зад гърба й.
13.
Д-р Блеър Морган Кели разсеяно приглади полата си, застанала на подиума пред публиката от студенти, историци, журналисти и богати спонсори на музея. Почука микрофона, наведе се напред и нервно прочисти гърлото си. Зад нея голям плосък течнокристален дисплей показваше различни стари кодекси и дърворезба с изобразен алхимик, който работи в лабораторията си, заобиколен от златни магически символи. Появи се името на изложбата, изписано с големи букви: Магия и алхимия.