— Ръкописът на Войнич или сладката енигма, както я наричат някои — д-р Кели натисна клавиш и на екрана се появи изображение на кодекса, — е забулен в тайнствена легенда. Легенда за магьосници и алхимия, за ангели и некромантия.
Направи пауза за по-голям ефект.
— Легенда за разменяне на съпруги и търсене на вечна младост. Ръкописът съдържа сто и четири листа от тънък пергамент с размери около петнадесет на двадесет и три сантиметра, изписани с неизвестна тайна писменост. При внимателно разглеждане могат да се видят следи от откъснати страници, но никой не знае колко точно са те. Творбата е богато украсена с около четиристотин загадъчни рисунки — растения, зодиакални карти, така наречените „космологични“ диаграми — и е оцветен в синьо, зелено и червено. Има рисунки на голи жени, лудуващи в нещо като сложна система от вани и водни пързалки.
Блеър усети как се изчервява.
— Ръкописът на Войнич дълго време представлява загадка. В началото на двайсетте години на миналия век професор Нюболд заявил, че е успял да го разчете и го идентифицирал като произведение на Роджър Бейкън, францискански монах и алхимик от тринадесети век. Никой не успял да потвърди резултатите на Нюболд и той умрял — но не от някакво проклятие като онова на Тутанкамон, а от срам и подигравки. Той не бил нито първата, нито последната жертва на проклятието на Войнич. Мнозина от занимавалите се с него били обсебени до лудост от убеждението, че са открили смисъла на написаното — а то неизменно се оказвало свързано със собствените им предпоставени идеи. Някои казват, че ръкописът Войнич е като криво огледало, мрачно отразяващо онова, което се спотайва най-дълбоко в душата на онзи, който го разгръща.
Замълча и погледна към дъното на помещението. Очите й леко се разшириха. Броди Девлин се обърна и видя да влизат Хайнрих фон Гант и висока жена с движения като на дебнеща дива котка. Двамата бяха заобиколени от фаланга дебеловрати здравеняци. Бодигардове, реши Броди при вида на напомпаните им от стероиди мускули, издуващи тесните тъмни костюми. Външният вид на Гант го изненада.
Беше висок, по-висок дори от него самия. Тялото му бе слабо и изглеждаше някак сковано и вдървено. Но когато уредникът ги поведе към местата им, Броди осъзна, че е прибързал в преценката си. Гант се движеше енергично, с овладяна грация. Походката му можеше да остане незабелязана за лаика, но Броди бе професионалист. Движенията издаваха скрита гъвкавост и добър мускулен тонус. Докато заемаха местата си, очите на Гант се спряха върху Броди и майорът усети как го изучават със студена пресметливост и коварство. Отвърна на погледа и внезапно го побиха ледени тръпки. Изпита необяснимото чувство, че някаква невидима сила го задърпа и помъкна към безпощадната паст на мечи капан. Този странен човек пред него сякаш можеше да прочете мислите му, да подуши страха му. Гант седна на мястото си и Броди се обърна отново към подиума. Потръпна, внезапно смразен до мозъка на костите си. Блеър прочисти гърлото си.
— РВ, както го наричаме за кратко, е намерен в йезуитски манастир в Италия… през хиляда деветстотин и дванадесета година от американския търговец на редки книги Уилфред Войнич. След смъртта му неговата съпруга — сякаш е искала да се отърве от ръкописа — го дарила на Йейлския университет, където е заведен като Р 408. От библиотеката за редки книги „Бейнике“ бяха така любезни да ни го предоставят за изложбата. Като автори на произведението се посочват Бог, Роджър Бейкън, Антъни Ейшъм, катарите, илюминатите… Разглежданите теми са: спирални мъглявини, противозачатъчни средства, самоубийство, люти чушки, слънчогледи и други ботанически новости от Новия свят, което представлява проблем за точното датиране на РВ. Слънчогледите се появяват в Европа от двете Америки много късно.
Един грохнал професор с брада стил ван Дайк и френски акцент присви очи зад очилата си в телени рамки и попита:
— Според вас кой всъщност е написал книгата… и смятате ли, че наистина е посветена на алхимията?
Блеър се усмихна многозначително и задържа за момент поглед върху Гант, който й отвърна с мрачна усмивка.