— Значи магията е била измама? — попита някой. — А в действителност той е бил шпионин и съставител на шифри?
— Ами… при тези ексцентрични типове бих се осмелил да предположа, че истината е някъде по средата. Робърт Бойл, прочутият биолог и виден член на нашата Кралска академия, твърди в една своя лекция, че еноховата писменост на Ди наистина представлява сложен шифър. Но пък, от друга страна, в света на шпионите и алхимията нищо не може да се приема като чиста монета. Подобно на сър Исак Нютон, Бойл също изучавал алхимия и дори се твърди, че пътувал до Истанбул и се сдобил с Книгата на Авраам от някакво тайно турско общество. Някои казват, че тя представлява по-ранна версия на ръкописа на Войнич и в нея се съдържала тайната на Фонтана на младостта.
Броди забеляза, че погледът на Къмингс нарочно се спря върху Гант, сякаш за да подчертае последното си изречение. Блеър застана до Къмингс.
— Има и още един мит, свързан с една близка до съвремието историческа фигура — не друг, а самия доктор Карл Густав Юнг, един от най-големите умове на нашето време. Той също е бил обсебен от алхимията и е писал трудове върху нея. Както може би знаете, той е бил донякъде мистик и дълбок познавач на окултното. Макар че повечето от трудовете му са налични и все още се публикуват, част от архива му липсва. Магическият му дневник, известен като Червената книга, изчезнал. Носят се слухове, че Юнг е успял да разчете кода на Войнич, докато се намирал в транс, след което записал в дневника си ключа. Твърди се, че Юнг споделил с приятели, че в РВ се съдържа формулата на философския камък, тайната на вечния живот.
С крайчеца на окото си Блеър видя как очите на Гант се свиват на цепки и той се навежда напред с лъщящо от пот лице. „Време е да налапа въдицата“, помисли си тя.
— Звучи невероятно, но неотдавна с мен се свърза търговец на антики от Истанбул, който твърди, че изчезналият дневник на Юнг е у него.
На лицето й се появи широка усмивка, когато забеляза как Гант замръзна на място. Възрастният професор с баретата и острата брадичка вдигна покритата си с кафеникави петна ръка.
— Mon Dieu26! Определено бих искал глътка от еликсира на живота, доктор Кели — каза той със силен френски акцент. — A vrai dire27, представям си как се превръщам в младия Хари Потър. — Намигна дяволито. — Мислите ли, Mademoiselle, че бихте обърнали внимание на стария глупак?
Блеър се разсмя.
— Може би… Е, дами и господа, ако ме видите след петдесет години да изглеждам по същия начин, без времето да ме е докоснало… какво пък, можете да приемете, че съм предпочела да не споделям рецептата.
Смехът на слушателите изпълни залата.
— С това лекцията завърши — рече Блеър и кимна на Къмингс, който се поклони любезно. — Ако желаете да разгледате ръкописа и изложбата на Ди, моля заповядайте. Коктейлите и ордьоврите ще бъдат сервирани след малко. За спонсорите на музея, моля не забравяйте да донесете чековите си книжки.
14.
Нур едва не се изкиска, когато човекът излезе от сенките на светло. Вече не беше толкова страшен. Дребен тантурест мъж с нещо като плъша козина на главата. Имаше червени като ябълка бузи, лице като луна и беше облечен в дълга бяла лекарска престилка. Опита се да извърне поглед, но не можеше да откъсне очи от смешната му шапка.
— Мисля, че е малко невъзпитано от страна на млада дама да зяпа така, не мислиш ли? Или може би никога не си виждала перука? — попита дребният мъж. Свали перуката от главата си, разкривайки блестящото си голо теме. — Сега приличам в главата на яйце, ja?
Мъничките му очички проблеснаха весело.
— Не исках да бъда груба, сър…
— Моля те, малка мис Нур — рече той и наложи отново перуката си, — наричай ме… хм, какво ще кажеш за доктор Хъмпти Дъмпти?
— Не ми викай Нур! Името ми е Уенди — заекна тя.
Струваше й се, че мъжът се шегува, но не можеше да схване шегата му. А явно доктор Хъмпти добре се веселеше, ако можеше да се съди по начина, по който плесна възторжено с ръце и поначало розовото му лице почервеня.
— Да видим, като стана дума за яйца, обзалагам се, че малката мис… Уенди, щом така предпочиташ, би искала да закуси, ja?