16.
Слабата фигура на Гант се извисяваше над останалите гости, скупчени около него при масата за коктейли. Марго стоеше до него и имаше вид сякаш отчаяно се мъчеше да скрие колко е отегчена. Блеър се извини на провисналата дърта кокона, с която говореше, и на трийсетинагодишното жиголо с нея и тръгна през залата към Гант. Когато приближи, забеляза, че очите му са тъмни като сини сливи. Лицето на високия мъж бе дълго и ъгловато, високите скули и хлътналите бузи му придаваха мъртвешки вид. Носът му се открояваше рязко с гърбицата си. Лицето бе опънато, с малко бръчки. Изглеждаше по-млад от годините си и излъчваше сила, която някак не съответстваше на мършавото му тяло. Но когато погледът й се спря върху врата му, видя опустошителното въздействие на възрастта. Беше толкова хилав, че това не можеше да се прикрие с яката и вратовръзката. Видът на тази сякаш куха и сбръчкана провиснала плът накара Блеър да потръпне от отвращение. Той се обърна да я посрещне, прекъсвайки рязко разговора с друг гост.
— Доктор Кели, каква чудесна лекция! — Тя протегна ръка и Гант се поклони елегантно и я целуна. Грапавите му устни одраскаха кожата й като шкурка. — Макар че всички останахме малко изненадани.
— В какъв смисъл, сър?
— Очаквахме, че брат ви ще изнесе лекцията. Трябва обаче да призная, че вие сте далеч по-приятна за окото — рече той и й се ухили отровно като змия.
Блеър се насили да отвърне на усмивката му.
— Беше задържан и не можа да дойде. — Вгледа се в лицето на Гант, но когато онзи не реагира, продължи: — Знаехте ли за дневника на Юнг?
Той поклати глава и се наведе, сякаш да й каже нещо поверително.
— Както знаете, аз съм страстен любител антиквар и ще ми бъде извънредно интересно да го видя.
Добави последните думи сякаш му бяха хрумнали току-що. Блеър си помисли, че се преструва на незаинтересован, но не се хвана. С крайчеца на окото си забеляза Марго Гант, чието надменно изражение се смени с ледено презрение, когато чичо й насочи цялото си внимание към Блеър. Реши, че явно не й е харесало грубото пренебрежение — Гант не си бе направил труда да ги запознае. Блеър флиртуваше безсрамно и докосваше уж разсеяно ръката на Гант от време на време, докато разговаряха.
— В такъв случай предполагам, че ще ви бъде интересно да видите някои от фотокопията на дневника, които ми изпрати истанбулският търговец? — пусна въдицата тя.
Гант се опули.
— Имате копия? — в гласа му вече се долавяше нервна нотка и беше напълно забравил за уж безразличното си отношение към документа.
Блеър потупа джоба на сакото си.
— Държа ги близко до сърцето си — рече тя и намигна.
Някакъв мъж, който се представи като военен аташе, прекъсна разговора им. От лявата му страна стояха Броди Девлин и Бракс. Гант въздъхна тежко и се обърна към аташето.
— Генерал Пауърс, колко мило от ваша страна да се притечете на помощ на стареца веднага щом усетите, че е на път да бъде омаян от чара на една прелестна млада дама.
Блеър се изчерви подобаващо, като се мъчеше да не поглежда в очите Броди и Бракс — не беше сигурна дали няма да се издаде. Аташето грейна и хвърли око към нея. После представи двамата си спътници като потенциални клиенти, представляващи крупен купувач на оръжие.
— Извинете ме, господа, трябва да се освежа — каза Блеър и понечи да си тръгне.
— Доктор Кели, нали след това ще се върнете при нас? — коприненият, умолителен тон на Гант почти успя да прикрие заповедническия му поглед.
Гант протегна ръка на Броди, който я пое и отвърна със същото здраво стискане като на стареца. Когато отпусна ръката си, онзи го стисна още по-силно, сякаш се опитваше да му счупи кокалчетата. „Добре, старче. Щом ти се играят игрички…“ Броди го стисна с цялата си сила, вперил поглед в тъмните очи на Гант, които проблясваха весело. През тези няколко секунди помежду им нямаше никакви тайни. Гант сякаш гледаше през него и се подиграваше на видяното. После Броди си спомни, че именно Гант носи истинската маска. Вгледа се внимателно. Трябваше да си признае, че гримът и протезите бяха почти незабележими за неопитно око. Изведнъж Гант го пусна и Броди се зачуди дали не си е въобразил цялата сцена.
— Мистър Девлин представлява клиенти, търсещи дистанционно управлявани оръжия, мистър Гант — рече аташето.
— В такъв случай може би ще ме уведомите кои са тези клиенти, мистър Девлин — с подигравателен тон отвърна Гант.