— Ще се наложи да отправите този въпрос към колегата ми, сър — рече Броди и се обърна към Бракс.
— Като юридически съветник на въпросните клиенти бях помолен да не издавам самоличността им, докато не се уверим, че сте в състояние да отговорите на нуждите ни. Заръчаха ми обаче да ви предоставя тези акредитиращи писма.
Гант взе папката с писмата и я подаде на безвратия си бодигард, без да ги погледне, след което махна пренебрежително с ръка.
— Сигурен съм, че всичко е наред, мистър Бракстън. Имам в оръжейната си някои… нови играчки, както ги наричам. — Изсмя се отсечено. После погледът му отново се спря върху Броди. — Но както се досещам, знаете за изследователските лаборатории на Джено-Дайн.
Броди кимна.
— Може би вашите мистериозни клиенти ще проявят интерес и към генетични разработки? — добави той и повдигна вежди.
Изрече думите бавно, сякаш отново се подиграваше с Броди.
— Със сигурност. Да не би да разработвате някакъв свръхвойник или може би армия на господарската раса? — отвърна на предизвикателството той и зачака.
Очите на Гант се свиха, след което внезапно се отвориха широко.
— Малко американски хумор, а? Защо не минете утре на полигоните ни за една малка демонстрация?
Блеър изникна до Броди.
— Извинете, прекъсвам ли нещо, мистър Гант? — попита тя и пусна най-съблазнителната си усмивка.
— В никакъв случай, мила моя. Просто обсъждаме делови въпроси. Хрумна ми чудесна идея. Какво ще кажете с мистър Девлин и останалите да ми гостувате утре следобед? Организирам нещо като парти за поверениците си.
Блеър го погледна озадачено.
— Повереници ли, мистър Гант?
Марго се промъкна в групата, привличайки очите на всички върху себе си. Надменният й поглед хипнотизираше, докато се плъзгаше от едно лице към друго. Блеър забеляза как мъжете, в това число и Броди, зяпват като влюбени ученици. За нея обаче Марго имаше вдървен и лакиран вид като кукла с немигащи очи от филм на ужасите. И отделяща също толкова топлина.
— А, Марго. Господа, позволете ми да ви представя милата си племенница — със самодоволен тон рече търговецът на оръжие, сякаш се присмиваше на очевидния захлас на мъжете.
Очите на Марго се насочиха към Блеър.
— Чичо ми е много щедър човек. Има училище за безпризорни деца в имението си. Наричаме го Едем. Утре училището ще празнува четвъртата си годишнина, затова организираме градинско парти за малките ангелчета.
Безсърдечната нотка в гласа й накара Блеър да си помисли за вещицата от приказката за Хензел и Гретел. Представи си поверениците на Гант заключени в окачени за тавана клетки, а кикотещата се Марго ги тъпче, за да ги угои за голямото готвене, при което ще подпали цялата къщичка от хляб с прозорци от захар и ще ги изпече живи. Стори й се обаче, че Марго направи грешка. Беше готова да заложи бутилка най-добро малцово уиски, че Нур се намира именно в Едем. Всички кимнаха утвърдително на поканата на Гант.
— Отлично. Е, дами и господа, сега ще трябва да тръгваме. — Погледът му прониза Броди. — Желая ви приятна вечер.
Без да изпуска от очи отдалечаващия се с антуража си Гант, Броди се наведе към Блеър.
— Какво мислите? — прошепна й той.
Блеър закри уста с длан и рязко издиша. После свали ръка и му намигна.
— Не знам за вас, мистър Девлин, но аз имам нужда от нещо по-силно. Какво ще кажете?
— Каните ме на питие или се опитвате да ме съблазните? — пошегува се Броди.
Тя завъртя очи.
— Черпите ли, господин Тлъста сметка?
— Наричай ме просто Сладки пачки, сирачето ми — отвърна той, хвана я подръка и я поведе към изхода.
Бракс прочисти гърлото си.
— Не се притеснявайте за мен. Отивам да погледам забележителности, да пусна няколко картички, да вечерям някъде сам, да порешавам кръстословици.
— Страхотно, лейтенант — отвърна му Броди през рамо. — И стой по-далеч от момичето на информацията. Дръж под око Чюи и Скаут. Искам ви утре с бистри глави и заредени батерии, ако разбираш накъде бия, любовнико.
Спря и се обърна.
— Ако имаш нужда от мен, потърси ме по мобилния. Но гледай да не ти потрябвам!
17.
Бяха взели двуетажен автобус и бяха направили две прекачвания. Вече се намираха далеч от музея и вървяха по тесните улички на града обратно към него. Броди не каза нищо, но се досети защо Блеър се връща. На поредния ъгъл забеляза за миг двама от горилите на Гант; онзи, който вървеше зад тях, спря рязко и направи опит да се скрие при една сергия, когато обърнаха назад. Вторият ги следеше от другата страна на оживената улица.