— Марш на скок ли правим, докторе, или смятате да напълним търбусите в най-скоро време? Наоколо намира ли се кръчма или нещо такова?
— Наричайте ме Блеър, мистър Девлин.
— Добре, Блеър. А ти мен — Броди. Жаден съм и умирам от глад, какво ще кажеш?
— Има една кръчма на ъгъла.
Той погледна напред.
— Сигурна ли си, че не сме се изгубили? Май районът става малко грубичък.
— Това е Лондон… на всеки ъгъл има кръчма.
На табелата пишеше Десетте звънеца. Броди бе достатъчно запознат с историята, за да се досети, че се намират в Уайтчапъл, някогашното свърталище на Джак Изкормвана. Влязоха, настаниха се на твърдите неудобни дървени столове и си поръчаха скоч и вода. Любопитните погледи на грубоватите постоянни клиенти малко изнервяха Броди.
— Имам чувството, че ни показват в зоологическа градина — тихо каза той, като се оглеждаше.
— Не нас, Броди — рече тя, пресуши на една глътка чашката и я стовари на масата. — Само ти си в клетката на маймуните, скъпи.
— Да не си редовен посетител? — саркастично попита той.
— Всъщност това е капан за туристи, така че не. Но аз се сливам с останалите. А ти изглеждаш като типична мишена. — Тя кимна към златния „Ролекс“ и излъсканите му обувки. — Онези, които ни хвърлят погледи, се мъчат да разберат как те изработвам.
— Изработваш?
— Спокойно, храбрецо. С мен си. — Обърна се и намигна на мрачните типове в бара, сякаш си имаше някаква закачка с тях за сметка на Броди.
— Ох, страхотно. Това са измамници и джебчии.
— Искаше да ядеш.
— Да, но нямам нищо против да изляза с портфейл, часовник и здрави зъби.
— Стига си се правил на ощипана госпожица.
Овчарският пай най-сетне пристигна. Броди веднага натъпка устата си — трябваше да хапне нещо или Блеър щеше да го напие, докато падне под масата.
Точно тогава един тип с толкова безумен поглед, че и Джак Изкормвача би позеленял от завист, се намръщи, вдигна масивното си като дънер туловище от бара и тръгна право към тях. Голямото му бирено шкембе така силно опъваше ризата, че заплашваше всеки момент да превърне копчетата й в смъртоносни шрапнели. Ръцете и раменете му обаче бяха яки и мускулести. Кокалчетата на пръстите му бяха в белези, а дланите му приличаха по-скоро на парни чукове. Извиси се над масата им.
— Не ми харесва мутрата ти, момче. Неприятности ли си търсиш?
— Всичко е наред, великане — побърза да се намеси Блеър и се засмя със зелените си очи, мъчейки се да разреди натрупващото се напрежение.
Не подейства.
— Не ми харесва кривата ти усмивка, янки!
— Майка ми пък я харесва — отвърна Броди. — Какво ще кажеш тъпият янки да почерпи теб и приятелите ти с няколко пинти?
Великанът сви юмруци. Офертата на Броди не минаваше. Забеляза, че другарите на здравеняка се отделят от бара и приближават към масата им, като го гледаха мръснишки. Без да откъсва поглед от мъжа, Броди сръчно сви големия малцов шейкър от масата и го уви здраво в кърпата си под масата.
— Иде ми на ума да изтрия тая усмивка от грозната ти мутра. — Мъжът кимна към вратата. — Я по-добре си обирай крушите, преди да съм ти откъснал пикалото заедно със стафидките.
Броди инстинктивно закри чатала си с ръка. Но не беше от хората, които се съпротивляват на неизбежното.
— В едно си прав, хубавецо. Умът ти определено не стига за повече.
Месестите ръце на здравеняка сграбчиха Броди за яката и го вдигнаха от масата сякаш бе купчина дрипи. Броди се извъртя и се освободи от хватката му, като в същия миг замахна с увития шейкър към изпъкналата брадичка на противника си. Гигантът примигна, поклати глава и се ухили, показвайки жълтеникавите си зъби. Челюстта на Броди увисна. „По дяволите! Къде е Чюи точно когато ми трябва!“
— Само толкова ли можеш, хлапе? — подигравателно рече здравенякът и нанесе с тежкия си юмрук в челюстта на Броди ъперкът, който го превъртя и го просна по очи на пода.
Блеър скочи на крака, заби токче в стъпалото на мъжа и вкопчи пръсти в гърлото му. Великанът се задави и политна назад, мъчейки се да си поеме въздух. Блеър се завъртя към останалите, които стояха като пънове и гледаха втрещено. Един като че ли събра кураж и направи крачка към нея. Тя налапа два пръста и изсвири пронизително, след което се впусна в тирада. Думи на неразбираем за Броди език изпълниха помещението. Двама здравеняци стеснително му помогнаха да стане и безцеремонно го пльоснаха на стола му, докато друг тупна пинта битер пред него. Потупа го по гърба и вдигна чашата си.