— Значи си в истинска опасност, мис Кели. Гант е напълно побъркан. Ако е наясно с това, целта му си ти, а не брат ти.
— Може би… но по-вероятно е за момента да му трябват фотокопията на дневника на Юнг, за които му казах, че са у мен.
Броди се опули.
— Казала си му, че имаш копия? И че са у теб?
Тя се разсмя.
— Ама че си паникьор. Няма фотокопия. Няма дневник. Измислих всичко.
— С това шега не бива, Блеър. И брат ти, и Ал Даджал неотдавна са били в Истанбул и са обикаляли антикварите.
— Не знаех, че нацисткото копеле е било в Турция.
— Може брат ти да го е изпреварил. Може би Доминик наистина го е намерил. — Замълча и я погледна напълно сериозно. — Даваш ли си сметка, че направо си нарисувала мишена на челото си?
Тя се вцепени.
— Ами… нали това беше идеята?
Броди завъртя очи и я изгледа кръвнишки.
— С една дума, НЕ!
Блеър заразглежда ръцете си, след което вдигна очи и преглътна.
— Има и още неща, които не съм ви казала, мистър Броди.
Погледът му омекна.
— Слушам. Само, моля те, наричай ме Броди.
— Има и едно малко момиченце, Нур. Тя е безценно дете, със специални способности. Баща й е бил иранец, а майка й — сирийка. Били са мисионери.
— Били? — повтори Броди.
Тя кимна и гласът й трепна.
— Да… били. Даджал убил и двамата пред очите й. Аз я измъкнах от лапите му в Сирия. Била е с брат ми, когато са го отвлекли, сигурна съм. Трябва да ми помогнеш да я спася — рече тя и го погледна умолително.
— Защо не ми каза от самото начало? — И изведнъж му просветна. — Сирия ли каза?
— Не знаех дали мога да ти имам доверие. Бях на разкопки, когато… — Погледът й се плъзна някъде над рамото му.
— Какво има?
Броди понечи да се обърне, за да види накъде се е загледала.
— Не се обръщай. Мутрите на Гант току-що влязоха.
— Какво правят?
Тя се сниши на мястото си.
— Присвиват очи, за да свикнат с тъмното. Оглеждат кръчмата. Но определено ни търсят. Трябва да се омитаме.
— Тръгни към задния изход, ще им отвлека вниманието — рече той, докато се изправяше и оставяше банкноти на масата.
Блеър хвана китката му, извади още банкноти и ги трупна върху останалите.
— Обичаш да даваш големи бакшиши, а? — подсмихна се подигравателно Броди.
— Не, умнико. За покриване на щетите е. — Задърпа го за ръката и го поведе към бара. Прошепна няколко думи на шелта в ухото на здравеняка, който кимна. После прекосиха снишени кръчмата в посока към вратата.
По-високата мутра ги забеляза.
— Стой! — извика той през тълпата и се втурна към тях.
Докато си пробиваше с лакти път през хората, одевешният побойник се обърна и го блъсна силно. Онзи полетя назад, стовари се върху масата на един мускулест тип и приятелката му, дошли на чаша бира, и се свлече на пода. Мъжът скочи на крака, грабна нахалника за реверите и го вдигна от пода, след което го захвърли към бара, където пороят юмруци го повали на колене.
Когато вторият нападател изтича покрай бара, един жилав дребосък в зелена жилетка на карета и кепе рязко вдигна ръка и го пресрещна с удар в гърлото. Онзи рухна по гръб на земята, останал без въздух.
Докато минаваха през кухнята, Броди се ухили на познатите звуци на кръчмарското сбиване. Бумтенето на твърди юмруци по мека плът се чуваше на фона на викове, псувни и трясък на разбито стъкло. Опита се да отвори задната врата.
— Заключена е, дръпни се.
Отстъпи няколко крачки назад, засили се и блъсна вратата с рамо. Тя не помръдна.
— Мъже — намръщи се Блеър.
Повдигна се на пръсти и прокара ръка по касата на вратата. Броди затвори очи за момент, масажирайки натъртеното си рамо.
— Сигурно ще размахаш вълшебната пръчка и…
Отвори очи. Ключалката изщрака и вратата зейна.
— Да си чувал някога за ключове, нула-нула-седем?
Изскочиха на уличката, като се оглеждаха и мигаха на ярката светлина. Завиха надясно и се насочиха към главната улица. Още три мутри се появиха пред тях и блокираха пътя им. Броди погледна назад. Уличката беше задънена и завършваше с висока покрита със сажди тухлена стена. Тримата тръгнаха към тях с бавна крачка. Извадиха изпод саката си полуавтоматични пистолети и в движение им сложиха заглушители.