— Страхотно! А сега какво, Шерлок? — рече Блеър, без да изпуска от очи приближаващите убийци.
Броди я сграбчи за китката и я поведе към оградата в дъното на уличката. Качи се на една кофа за боклук и бе поздравен от огромен котарак, който изсъска раздразнено и показа зъби, преди да офейка. Помогна на Блеър да се качи до него. Тя се обърна. Онези вече спринтираха с насочени към тях оръжия. Броди рязко я завъртя.
— Простете на грешника, първожрице — рече той, постави длани на задника й и изсумтя, докато я повдигаше да прескочи оградата.
Чу се приглушен изстрел. Броди усети как горещото олово профуча край дясното му ухо. Втори куршум изби искри от кофата непосредствено до краката му. Метна се през оградата.
Двамата скочиха на калната земя от другата страна. Броди огледа района. Намираха се в гробище за автомобили. Пред тях се издигаха редица след редица скелети, образуващи истински лабиринт; навсякъде се виждаха стени от ръждиви купета. В далечината имаше телена ограда с капаци на джанти отгоре, които проблясваха на слънцето. Отдясно се чу ръмжене, което приближаваше стремително.
— Господи, как мразя бойните кучета!
— Тичай! — изкрещя той и повлече Блеър след себе си.
Побягнаха с пълна скорост, провирайки се между купчините брони и стари двигатели.
— Насам! — викна Броди и посочи към булдозера, паркиран на десетина крачки от тях.
Някъде отзад се чуха напрегнатите викове на убийците. Ръмженето и тежкото дишане на добермани и ротвайлери се чуваше от доста по-близо.
Броди се обърна точно навреме, за да види как водачът на глутницата скача високо, направо към Блеър. Измъкна беретата от кобура на рамото си и блъсна Блеър настрани. Стреля два пъти, докато кучето прелиташе покрай него. Квиченето на добермана удостовери, че е улучил. Блеър стоеше неподвижно и се взираше в мъртвото куче в краката си. Втори четирикрак звяр се хвърли към нея. Когато стоманените зъби от беретата улучиха широките му гърди, кучето заби предни лапи в земята и се преметна презглава в облак прах. Тя продължаваше да стои вцепенена, а двукраките нападатели вече изскачаха зад ръждивата стена. Броди я блъсна към булдозера. Двамата се скриха зад тежкото гребло.
— Пази си главата! — викна той на Блеър, когато тя се опита да надникне.
— Няма да посмеят да стрелят като в Дивия Запад в центъра на Лондон — отвърна му тя.
— Много ли си сигурна?
Куршумите забарабаниха в оглушително стакато, улучвайки прикритието им.
— Добре дошла в Дивия Запад, сестро! — извика той, докато надзърташе навън и отвръщаше на огъня.
От дъжда куршуми по стоманата ушите на Броди писнаха.
— И какъв е планът ти, стрелецо? — с пламнали от гняв очи попита тя.
Броди изчака залпът да утихне, стреля два пъти и отново се скри. Бръкна под крачола си и извади един SIG-P250 с лазерен мерник. Вкара патрон в цевта, включи лазера и метна пистолета на Блеър.
— Хайде, скъпа, просто насочваш червената точка към мишената и натискаш. Имаш петнайсет патрона, така че се забавлявай.
Без да отговори, тя застана на четири крака и задникът й докосна бузата му, докато се обръщаше. Запълзя на лакти към ръба на греблото. Зае позиция и погледна към Девлин.
— Привличай огъня, смотаняко! Аз ще се погрижа за останалото.
Зелените й очи бяха като горящи кинжали. Той поклати глава. Отиде до другия край на греблото, свали сакото си, окачи го на една тръба и го вдигна нагоре. Куршумите моментално превърнаха фината тъкан в парцали. Залпът спря.
Блеър се изправи, хванала с две ръце пистолета, и насочи червената точка на лазера към единия от двамата стрелци, които бяха изскочили от прикритието си да убият сакото на Броди. Стреля два пъти; първият куршум отвори дупка в челото на мишената, а вторият го улучи точно в слънчевия сплит. Другият нападател се вцепени с пистолет в ръка, не вярвайки на очите си. Преди да успее да реагира, Блеър изстреля трети куршум в неговата посока. Розово облаче изригна около главата му, заблестя на ярката светлина и се задържа за секунда във въздуха, след като тялото се бе свлякло на земята. Блеър приклекна, завъртя се и опря гръб в греблото. Държейки пистолета с дулото нагоре, успя да си поеме дъх и се усмихна.
— Двама по-малко, остава един.
Броди я зяпна с увиснала челюст. Зад себе си чу зловещо ръмжене. Рязко се завъртя. Преследвачът стоеше зад тях, насочил пистолет право в главата му. „Кучият син е успял да ни заобиколи.“ Но ръмженето не идваше от стрелеца. Броди вдигна очи. На около шест метра над убиеца се мъдреше гигантски ротвайлер, кацнал на самия край на ръждиво купе. В очите му гореше адски огън; устните му, дръпнати назад, разкриваха блестящи зъби. От устата му се стичаха лиги. Звярът неспокойно се размърда напред-назад и изкривеният метал заскърца. Броди пусна най-широката си усмивка.