— На твое място бих се махнал оттам — каза той на убиеца.
— Затваряй си плювалника и хвърлете оръжията! — отвърна онзи и насочи пистолета към Блеър.
Броди сви рамене и му прати въздушна целувка. Убиецът го изгледа объркано и в същия миг очите на ротвайлера проблеснаха. Звярът скочи. Стовари се с цялата си тежест върху гърба на убиеца и го повали. Онзи инстинктивно натисна спусъка. Куршумът профуча покрай бузата на Броди и рикошира сред искри от греблото точно до ухото му.
Ръждясалата кола изскърца и полетя надолу към кучето и убиеца. През облака прах, вдигнал се от падането на двата и половина тона метал прозвуча писък. Двамата се изправиха и се изтупаха. Носът на Блеър беше набит с прах. Не успя да кихне нормално и произведе приглушено писукане. Броди се опита да не се разсмее, но не успя да се удържи.
— Много смешно, няма що. — Но още докато го казваше, на лицето й се появи усмивка. — Можеше поне да предложиш носна кърпичка на дамата.
Той потупа джобовете си и сви рамене.
— Изгубих я в кръчмата, забрави ли?
Тя го изгледа кръвнишки. След известно лутане из гробището най-сетне стигнаха до портала.
В далечината се чу вой на сирени, който приближаваше. Блеър му подаде пистолета с дръжката напред. Той се усмихна и поклати глава.
— Задръж го. Може да ти потрябва.
Блеър грейна и пъхна лекото оръжие в джоба на сакото си. Изненадващо го сграбчи за реверите, притегли го грубо към себе си и го целуна по устните. Нейните бяха топли и влажни. Макар че бузите й бяха покрити с мръсотия и косата й бе като гнездо на плъхове, парфюмът й изпълни сетивата му с аромата на рози, примесен с пот и страх. Пусна го също така внезапно и се дръпна назад. Обърна се и излезе през отключения портал. Броди остана неподвижен за момент, загледан след нея. Усещаше, че хлътва по тази жена, а това неизбежно щеше много да усложни нещата. Излезе на тротоара и махна на едно такси. Отвори задната врата на малкия черен автомобил.
— Скачай вътре, Блеър.
Тя го изгледа объркано и отстъпи назад.
— Оставам с теб — рязко заяви тя.
— Не — отвърна Броди и поклати стеснително глава. — Тук се разделяме.
— Значи станалото току-що… не означава нищо за теб — рече тя, отметна кичур коса и го изгледа свирепо. — Имаш си момиче на всяко пристанище.
Броди преглътна с мъка.
— Именно заради станалото смятам, че твоята част приключи. Отиваш в апартамента си и залостваш вратата. Ще пратя някой да те наглежда.
Направи й знак да се качи в колата. Тя отстъпи още крачка назад.
— Не се ласкай, мистър Девлин. Целувката беше само импулс. Не съм имала предвид нищо, по дяволите.
Броди я зяпна за момент, след което се качи в колата.
— Идвай, ще те хвърля.
Тя се завъртя на токчета и закрачи по тротоара. Заръмя.
— Броячът цъка, шефе — обади се шофьорът.
Броди въздъхна, изруга под нос и затръшна вратата.
— Май й трябва верига с топка накрая, а? — каза шофьорът, докато потегляха.
Броди мълчеше мрачно. Чувстваше се като абсолютна гадина, но знаеше, че постъпва правилно. Идеята на Къмингс да използва Блеър за примамка на Гант не му хареса още от самото начало. А вече знаеше, че е хлътнал по нея и просто не може да рискува да я излага на още опасности. Болезненият спомен за последната жена, която бе позволил да бъде използвана по подобен начин, споменът за жената, която бе обичал толкова силно, картините на бруталното й убийство и тялото й, проснато в локва кръв, все още бяха живи в ума му.
Гласът на шофьора го изтръгна от унеса му.
— Най-добре я остави да похойка малко. Ще се върне, ще видиш. Скоро пак ще си играете.
Блеър спря и се обърна. Бузите й бяха мокри от сълзите и топлия дъжд. Загледа се с копнеж към отдалечаващото се такси и грубия американец, който се изпаряваше от живота й. Тропна с крак.
— Гаден янки. Надут самодоволен пуяк.
Дъждът се засили. Проблесна мълния, последвана от глух тътен. Прегърби рамене и вдигна яката на сакото си. „И сега какво?“ Мислите й се насочиха към брат й и я побиха студени тръпки. Пъхна два треперещи пръста в устата си, изсвири и махна на минаващото такси.