Научи, че това място е училище и се казвало Едем. Питър и малкият му брат дошли преди около четири години. Той й разказа, че родителите им загинали при самолетна катастрофа. Останалите момчета пристигнали от цял свят, също били сирачета. Когато Нур попита за болничната миризма, която бе усетила в коридора към стаята си, Питър пребледня. Озърна се нервно и я погледна право в очите.
— Ако кажеш, отиваш в Тъмната стая и понякога… никога не излизаш от нея — прошепна той.
Уенди не знаеше защо го каза — просто й изскочи от устата.
— Приличате ми на Изгубените момчета, онези от книгата, дето ми даде отец Дом. Може да изглежда хубаво тук и докторът и учителите да се усмихват весело, но това е измислена Небивала земя. А онази зла руса дама ме плаши най-много.
— Крюела де Вил ли имаш предвид? — насмешливо попита Питър.
Тя въздъхна тихичко. Не можеше да разбере тези англичани. Все се смееха на странни неща. Имаше толкова неща да научава за този странен нов свят. Зачуди се дали изобщо ще успее някога да стане като тях. Всъщност дали искаше да стане като тях? После си помисли за Блеър и сърцето й се присви.
— Трябва да се махнем оттук, Питър — твърдо рече тя.
Той прехапа долната си устна и кимна.
— Права си, Уенди. Но как?
Двамата заговориха шепнешком, обсъждайки плана си. Раджи дойде при тях да си побъбрят малко.
— Старата вещица ще ни извика… — погледна китката си и затвори очи, сякаш си представяше, че на нея има часовник — ей сега.
Отвори очи и погледна загрижено към Уенди.
— Ще те извади от редицата. Опитай се да бъдеш храбра, Уенди.
— Откъде разбра?… — запита обърканата Нур, но в същото време се разнесе шумно дрънчене.
Слаба жена с орлово лице се появи на входа на училището, удряйки с пръчка голям метален триъгълник.
— Това е мис Бейлок — обясни Питър. — Гледай да не я ядосваш, че ще ти даде да разбереш. Зла дърта вещица.
Нур се изплю на земята.
— Не съм някоя пъзла!
Но докато минаваха покрай мис Бейлок, Нур си припомни предупреждението на Раджи. Опита се да не се набива в очите й, а само я погледна крадешком. От тънките жестоки устни на мис Бейлок висеше цигара и димът се виеше нагоре. Малките й очички зад дебели очила в рамки от черупка на костенурка гледаха свирепо.
— Ти там — извика тя.
Нур извърна очи и продължи да върви, молейки се наум старата вещица да няма предвид нея. Внезапно сянката на мис Бейлок падна отгоре й като сянка на хищна птица. Пръсти като на скелет се забиха в рамото на Нур и я обърнаха.
— Нова си тук, затова този път ще ти се размине. Но когато те извикам, най-добре да идваш веднага, госпожичке.
Нур кимна смирено, без да смее да вдигне очи.
— Хайде идвай. Herr Doktor Кравен иска да те види веднага.
С крайчеца на окото си Нур забеляза как Питър й намига и се усмихва пресилено. Напомняше й за майка й, когато лъжеше с очи и се преструваше, че нещо лошо е всъщност хубаво, за да не се страхува Нур.
Вратата изскърца и мис Бейлок бутна Нур в стаята. Детето присви очи и се огледа. Помещението бе тъмно като гроб и зловещо. Сенките го изпълваха като съсирена кръв. Нужно й бе малко време, докато очите й привикнат. Примигна, когато внезапно отгоре блесна рязка светлина и сякаш я прониза. Доктор Хъмпти Дъмпти седеше зад бюро в центъра на яркия конус. На бледото му като тесто лице играеше слаба усмивка.
— Малка мис Уенди, влизай.
Стомахът й се сви от страх. Пристъпи напред с разтуптяно сърце, обхваната от ужас. Внезапно се сети. „Това е Тъмната стая!“
Посочи й малък тапициран стол и Нур се отпусна в него. Обгърна ръце около раменете си и се сви.
— Ще поиграем на една игра. Обичаш игрите, нали, мис Уенди?
Тя кимна неохотно, изпълнена с лошо предчувствие. Внезапно лицето й се стегна и тя се наведе напред, стиснала дръжките толкова здраво, че кокалчетата й побеляха.
— Не! — рече тя с треперещ глас.
Доктор Кравен стана и заобиколи бюрото, като щракна с някаква кутийка в ръка. Приличаше на дистанционното за телевизора, което Нур бе видяла в хотела. Внезапно метални ленти обхванаха тънките й китки и ги приковаха към дръжките на стола. Тя се вцепени от ужас, когато докторът извади спринцовка от джоба на престилката си. Тънкият остър връх на иглата проблесна и той направи крачка към нея. Нур се обля в ледена пот, когато докторът запретна ръкава й; от докосването на студените му влажни ръце кожата й настръхна. Натърка ръката й с леденостуден спирт.