— Ще усетиш малко боцване — обясни той. — Готово, не беше толкова лошо, ja?
Докторът дръпна лостче отстрани на стола. Облегалката рязко се дръпна назад, а в същото време краката й се вдигнаха на нивото на тялото й. Нур лежеше закопчана в креслото за мъчения. Клепачите й затрептяха и главата й клюмна на една страна. Светът се оцвети в ярко розово, стомахът й се сви на топка и се преобърна. Силно бръмчене изпълни ушите й. Обгърна я мрак.
Докато се носеше по черните вълни, някакъв далечен глас я повика по име.
— Уенди… Уенди. Не се бой, ние сме с теб, мила. Не се страхувай, дете.
В мъглявия си сън Нур си мисли, че гласът е майчински и мил, също като мекия и малко отслабнал глас на баба. Представя си кръгло набръчкано лице… влажни любящи очи.
— Тук сме, дете. Тари те очакват.
Силно бръмчене заглушава думите на жената. След това се чува друг глас, далечен и неясен. Постепенно се засилва и Нур го разпознава. Гласът на Питър.
— Уенди, дръж се. Няма да продължи дълго. Както каза, всички ние имаме специални сили.
Уенди се сеща за прошепнатите му думи на площадката.
— Аз мога да местя предмети с ума си, малкият Гейбриъл чете мислите на хората, Раджи вижда бъдещето и знае какво ще се случи през следващите няколко минути…
Питър се засмива весело.
— А Джонбой е най-добрият от всички ни, Уенди. Истински доктор Дулитъл. Получил е дарбата от баба си. Разговаря с птиците, с насекомите и катеричките…
Бръмченето се превръща в рев и гласът на Питър става далечен.
— Малка мис Уенди — разнася се нечий друг глас от тъмното. — Ехо… отвори очички.
Започна да идва на себе си, да осъзнава, че вече не сънува. Присви очи на ярката светлина. Бледото като личинка лице на доктора се фокусира пред нея. По нежните й бузи се стичаха горещи сълзи. От тях образът му отново се замъгли и сякаш се отмести назад.
— Стига, стига. Доктор Хъмпти Дъмпти не ти стори нищо.
Тя се обърна към гласа му. Ръцете му бяха облечени в старомодни хирургически ръкавици от дебела гума; с два пръста държеше епруветка. Наведе се ниско и втренчи в Нур воднистите си очи. Върхът на пръста му докосна една сълза на бузата й. Доктор Кравен сви устни и го близна с върха на езика си, сякаш го бе топнал в най-фин шоколад. Затвори очи и въздъхна дълбоко.
— Изключително. Чистият нектар на девическа невинност — тихо рече той.
Когато най-сетне отвори напълно очи, докторът й заприлича на зла свиня. Сега гледаше сърдито към нея.
— Да видим дали можем да напълним тази епруветка. Какво ще кажеш, мила?
Лицето му се изкриви в противна приканваща усмивка.
— Мисли си за… тъжни неща.
Объркана, Нур сбърчи носле. Устните му се нацупиха във фалшива гримаса.
— Може би сладката мис Уенди има нужда от малко мотивация, ja?
Кравен вдигна другата си ръка и размаха розовия й мечок. На лицето на Нур цъфна усмивка.
— Мистър Мъфинс! — извика тя и се опита отчаяно да го достигне, но все още беше прикована към стола.
Докторът се обърна, постави епруветката върху масичката на колелца и взе скалпел. Обърна се отново към нея. Острието от неръждаема стомана проблесна зловещо. Лицето на Нур стана пепеляво и тя се затресе от ужас. С нарочно бавно движение той започна да приближава блестящия скалпел все повече и повече към муцуната на мечето. Изведнъж заби върха му в окото на мистър Мъфинс, завъртя го жестоко и избоде блестящото копче от тъканта. Гласът й се задави от страх. От устните й се изтръгна тих писък като на ранено врабче и сълзите рукнаха. Кравен се усмихна противно.
— Добро момиче — с тиха злоба рече той, захвърли презрително плюшеното мече на пода и взе епруветката.
Леденият му смях кънтеше в стаята, докато държеше епруветката до окото й и я пълнеше със сълзи.