— Девлин иска да наглеждаш доктор Кели — излая гласът на Скаут. — Върнала се е в музея. Неколцина от мутрите на Гант са ги проследили днес следобед и са си поиграли на стрелба.
— Пострадали? — попита Бракс, докато се взираше в мрака около себе си.
— Само стрелците. Но смятаме, че Гант може да се опита да отмъкне доктор Кели тази вечер.
В ума на Бракс зазвъня аларма. Обърна се към Синди, без да сваля телефона.
— Трябва да тичам, бебче. Бъди добро момиче и веднага се прибирай вкъщи.
— Бебче? — объркано повтори Скаут. — Наричаш ме бебче?
Синди го изгледа кръвнишки, докато Бракс изскочи от купъра й, вдигна панталоните си, закопча колана и се втурна през дъжда към своята кола. Без да пуска телефона, затърси ключовете и отвори багажника.
С димящи върху мокрия асфалт гуми и надут клаксон Синди профуча покрай него, като мина през дълбока локва и го оплиска целия. Едва не го блъсна. Той се загледа зад отдалечаващите се стопове, изтръска мокрия си панталон и се усмихна.
— Хей, какво става, по дяволите? — извика Скаут в ухото му.
В суматохата Бракс беше забравил, че Скаут още е на линия.
— Май нещо става тук. Свържи се с главен инспектор Нюли. Кажи му да изпрати веднага специален екип в музея!
— Хей, знам, че вече си на място. Следя GPS-а ти през компютъра. Но…
— Токът спря, май цялата мрежа е изключена. Гледай да кажеш на Нюли, че съм на място и съм цивилен. Не искам да ме надупчат наши.
— Разбрано. Чюи ще вземе Броди и идват към теб. Аз ще държа връзка.
Бракс затвори, свали сакото си и навлече якето. Извади куфарчето от багажника, затръшна капака и тръгна към музея. Мокрите му обувки жвакаха на всяка крачка.
22.
Чюи се настани зад волана на блестящия сребрист ягуар и натисна газта до дупка. Задницата на мощната кола поднесе и двойният V-8 турбо изрева. Чюи се усмихна при вида на пепелявото лице на Броди.
— Спокойно, приятел. Пусни малко музика. Може да ти успокои нервите.
Броди кимна и заразглежда таблото. С фосфоресциращата си светлина и безброй циферблати системата приличаше повече на пулт на реактивен изтребител, отколкото на автомобилно табло.
— Добре, предавам се. Къде е проклетото радио?
Чюи поклати отчаяно глава, пресегна се и натисна иконата с компактдиск на течнокристалния дисплей.
Живите звуци на Синия Дунав на Щраус полетяха от тонколоните и превърнаха бясното гонене на Чюи, който изпреварваше безразсъдно мудно движещите се автомобили и вземаше с писък завоите, в изящно дирижиран валс. Мокрият от дъжда асфалт отразяваше блестящата джунгла от червени светлинки и фарове. В по-дълбоките локви водата излиташе изпод калниците и плисваше страничните стъкла. Броди Девлин се мяташе от една страна на друга и бе благодарен, че прояви благоразумието да се закопчае. Опита се да се съсредоточи, да извади Блеър Кели от мислите си, но точно сега тя стоеше в центъра на сцената. Докато не видя светофара…
— Червено! — изкрещя той на Чюи, чиито мечешки лапи стискаха здраво облицования с кожа волан. Чюи седеше с каменно лице, взирайки се право напред през шибаното от дъжда стъкло.
… и масивната грамада на двуетажния автобус. Очите на Броди се окръглиха, когато забеляза голямата машина отдясно, на секунди от кръстовището.
Чюи натисна педала и ягуарът се хвърли напред, пердашейки с все сила по хълмистия път. Валсът продължаваше да звучи, извисявайки се до кресчендо, когато колата полетя надолу, едва не задирайки настилката. Двигателят зави нагоре по възвишението и ягуарът едва не излетя на върха, разминавайки се на сантиметри с автобуса.
— Трябва да завиеш надясно… — извика обезумял Броди, когато стигнаха следващата пресечка.
Чюи рязко завъртя волана, задницата поднесе и се завъртя на деветдесет градуса сред измъчения писък на гумите, вдигайки струи вода. Срещу тях се понесоха ослепителни светлини и бясно засвириха клаксони, когато полетяха от дясната страна на улицата.
— Господи, човече. Объркал си проклетата лента! — изкрещя Броди и заби нокти в таблото.