Бракс го погледна изпитателно и превключи пистолета си на автоматична стрелба.
— Мисля, че си дотук.
Наведе се и запуши устата му с кърпа. Завъртя се и се изтича нагоре по стълбите, като в движение търсеше в палмтопа къде се намира залата на Просвещението. Изкачи се на третия етаж и се промъкна в коридора. Закова на място, когато още две клоунски лица се появиха зад ъгъла. Приближаваха бързо. Единият насочи към Бракс карабина с рязана цев. „Само пистолети, как ли пък не!“ От дулото проблесна огън. Бракс бе сигурен, че е улучен. Сачми ужилиха бузата му. Изстрелът бе висок и от лявата му страна. Инстинктът надделя.
Бракс се метна напред, направи салто и се плъзна по задник по пода с присвити крака, като стреляше в движение. Сякаш на забавен кадър горещите гилзи увисваха във въздуха и падаха на пода; една се пъхна под яката му. Пареше като адски огън. Куршумите улучиха по-високия в гърдите, а вторият откос пръсна лицето на по-дребния. Той се олюля и рухна на колене. От черното му око, през което куршумът си бе пробил път до мозъка, течеше кръв. Бракс скочи на крака.
Прозвучаха тежки удари на чук върху метал, последвани от измъчен писък откъм залата.
25.
Голямата страст на Блеър, освен археологията, бе скалното катерене. Ето че се налагаше да подложи уменията си на върховно изпитание. Използва техниката „спускане в комин“. Опря десния си крак в отсрещната стена на височината на коляното си, а левия — отзад, плътно свит под задника. Протегна ръце и опря длани в срещуположните страни, след което потегли надолу, местейки последователно ръце и крака. Прасците и мускулите на бедрата й изгаряха от болка, опъвайки се до скъсване. Ръцете започваха да се схващат от напрежение. Беше изминала половината разстояние, когато загуби опора. Тръбата изпука шумно и се поддаде.
С ръце над главата си тя полетя в шахтата към мъглявата светлина долу.
Марго нервно крачеше напред-назад и час по час хвърляше поглед към входа на залата. Стиснал здраво инструмента си, der Eisaxt забиваше шиповете в меката плът на ръцете на мъжа. С всеки удар Марго потръпваше и стенеше от удоволствие, втренчена с жив интерес в изкривеното от болка лице на свещеника.
Спря. Така и не видя откъде й дойде. Тялото на Блеър излетя от вентилационната тръба и се стовари върху Марго като наковалня, изкара й въздуха и я стовари на колене. Блеър се претърколи по студените плочки. Глезенът й се изкълчи от удара и тя изкрещя от болка. Като се давеше и се мъчеше да си поеме дъх, Марго се изправи бавно. Зашеметена отначало, тя постепенно дойде на себе си и злият й поглед падна върху Блеър.
— Курва!
Марго се олюляваше и я гледаше с изпълнени с ярост и желание за убийство очи. Стиснала наранения си глезен, Блеър плъзна поглед покрай нея и изпищя.
На отсрещната стена зад тежката фигура на der Eisaxt видя брат си, отец Доминик, да виси на петнайсетсантиметрови шипове, забити в отворените му длани и голите му стъпала. Пироните се впиваха дълбоко в бетона. Кръвта на Доминик все още се стичаше на струйки по бялата стена и образуваше черна локва на пода под него. Главата му бе клюмнала безжизнено напред. Блеър успя да различи слабото повдигане на гърдите му и да чуе немощното му дишане. Все още бе жив. Погледът й се премести върху der Eisaxt, после към Марго.
— Разпънали сте го, побъркани копелета! — изкрещя Блеър.
— Ернст свърши добра работа — отвърна Марго и си лепна усмивка на любезна домакиня. — Прилича на жива скулптура, не мислиш ли?
Блеър я наруга. Ръката й бавно запълзя към джоба, в който бе сложила пистолета. Ернст се ухили, тракна токове и се поклони театрално.
— Имаме си критик на изкуството, Ернст — насмешливо рече Марго.
Отвратена, Блеър се извърна и видя шокираното си лице във витрината. От тъмнината зад Ернст прозвуча глас:
— Никой да не мърда. Леко с ледокопа, задник такъв.
Отвън Скаут Томпсън и инспектор Нюли разговаряха, заобиколени от група напрегнати мъже.
Приближаващият звук на вертолетна перка привлече вниманието им. Яркият конус на прожектора се плъзна по земята. Нюли вдигна глава и посочи.
— Това трябва да са нашите момчета от специалните части — обясни той на Скаут. — Ще влязат през покрива, а ние ще щурмуваме отдолу.
Докато говореше, на паркинга пристигна контролният микробус. Вратите се отвориха и Нюли кимна към него, показвайки на Скаут, че трябва да се качат. Докато вървяха към микробуса, какофонията от сирени оповести пристигането на Броди и Чюи. Ягуарът подскочи на бордюра и се понесе към Скаут и инспектора, преследван по петите от три мощни патрулни коли.