— Какво имаш за нас, голямо момче?
Орловите очи на Чюи огледаха помещението. Посочи към стената.
— Бракс е влязъл зад тях и вероятно ги е сварил неподготвени. — Кимна към пода недалеч от голямата засъхваща локва кръв. — Там има отпечатък от кубинка, най-вероятно дванайсети номер. Не е на Бракс, той носеше мокасини десети номер, проверих. — Чюи стана и предпазливо тръгна през залата. — Ето там лежи Corner-Shot-ът. Съдейки по следите по цевта, бих казал, че онзи с кубинките го е изтръгнал от ръцете на Бракс с някакъв назъбен инструмент. Криминалистите ще кажат какъв точно е.
Нюли и Броди кимнаха.
— Продължавай — подтикна го Нюли.
Чюи пое дълбоко дъх и издиша рязко. Посочи дупката на покрива на мястото на вентилационната тръба, която сега лежеше на пода на няколко крачки от тях.
— Някой е скочил през тази тръба и се е стоварил върху втория престъпник.
— Как, по дяволите…
— Точно там има отпечатък от длан върху пода, малко кръв и парчета стъкло — продължи Чюи. — А тук… две еднакви кръгли следи, най-вероятно от коленете на онзи, който се е оказал отдолу.
Нюли махна на един криминалист.
— Погрижи се да заснемете и да отбележите добре това тук, младежо.
След това Чюи отиде при разбитата витрина. Огледа я и се обърна към мястото, където се намираха преди малко.
— Втората извършителка е хвърлила жертвата си през залата. И тя е паднала тук. — Посочи съсипаната витрина.
— Задръж малко — прекъсна го Нюли, извади ръка от джоба на тренчкота си и размаха кокалест пръст към Чюи. — Говориш за извършителя в женски род, както и за жертвата. Откъде си толкова сигурен, че са били жени? И как можеш да предположиш, че едната е хвърлила другата на цели шест метра? Глупости!
Чюи посочи пода около тях и обясни:
— Няма следи от борба, а ето там виждаме, че през стъклото е била влачена жена.
— Добре. Ще се съглася с хипотезата ти за липса на борба… но заключението ти за пола им е абсурдно!
Чюи се обърна към един от криминалистите.
— Покажи му.
Кльощавият мъж вдигна с грейнало лице две пликчета за улики.
— Мистър Рейнденсър забеляза тези кичури, сър. — Вдигна едната торбичка. — Светлорусите косми бяха открити там, до отпечатъците от дланите, заедно с женска обеца, а — вдигна втората торбичка — отчупеният лакиран нокът и рижият кичур с кръв по него бяха намерени по разцепеното дърво във витрината.
Броди изстина, когато чу „риж“ и „кръв“. Представи си как Блеър лети през залата, блъска се във витрината и пада, посипана със стъкло. Нюли подсвирна.
— Остава да ми кажеш какъв парфюм използват и какви са им мерките.
Чюи се усмихна тънко и поклати глава.
— Не… но мога да ви кажа имената им.
Челюстта на Нюли увисна. Броди опря юмрук в брадичката си.
— Блондинката е Марго Гант, залагам пенсията си. А червенокоската… — Гласът му трепна леко. — Червенокоската е доктор Блеър Кели. Знаем, че е била тук, а сега от нея няма нито следа.
Внезапно ясните, будни очи на Чюи проблеснаха. Върна се тичешком в центъра на залата под стъкления покрив като хрътка, уловила миризмата на енот. Спря пред главен инспектор Нюли.
— Дай ми обувката си.
— Какво? Няма да…
Чюи се отпусна на коляно, сграбчи десния глезен на инспектора и повдигна крака му. Нюли се помъчи да запази равновесие, като бурно протестираше.
— Стой мирно, инспекторе — грубо рече Чюи и се обърна към криминалиста. — Бързо, дай ми някакви пинсети.
Броди не успя да се удържи. Гледката как Нюли балансира като крава с патерица, сграбчен за крака от големия индианец, му дойде в повече. Избухна в истеричен смях. Добре дошло облекчение от натрупалото се напрежение. Накрая се овладя и се вгледа по-внимателно. Върху подметката на Нюли имаше залепнало влакно. Чюи го хвана съсредоточено с пинсетите и го пусна в услужливо отворената от криминалиста торбичка. След това се обърна към Скаут.
— Ало, господин магьосник. Онзи вълшебен електронен микроскоп още ли е закачен за играчката ти?
Скупчени около Скаут, те следяха мълчаливо как компютърджията поставя влакното в скенера на лаптопа.
— А стига бе! — възкликна Скаут и се опули.
Под увеличение нишките на влакното се движеха като живи микроорганизми.