— Добре ли си, Уенди? Тревожехме се.
Уенди зачовърка разсеяно фасула с вилицата си и подсмръкна.
— Да. Но какво е станало, Питър?
Мина човек от персонала и Питър отново се наведе над вечерята. Когато онзи се отдалечи, отново се обърна към Уенди.
— Отведоха едно друго момче в Тъмната стая.
Останалите вдигнаха едновременно глави и кимнаха.
— Отмъкнаха Майкъл от стаята с телевизора — каза с пълна уста Джонбой. — Имам ужасно предчувствие.
— Никога не пропуска вечеря, нали? — обърна се малкият Гейбриъл към Питър с тънкото си гласче.
Питър кимна мрачно, след което се усмихна.
— Изяж си зеленчуците, Гейб.
Гейбриъл се намръщи, гребна от зеления фасул и сложи вилицата в уста, като нарочно разсипа половината.
— Опа — рече той и се изкиска.
Раджи, който седеше от лявата й страна, се наведе към Нур.
— Довечера трябва да се махнеш оттук. Чух доктор Кравен и Крюела де Вил да говорят за теб.
Уенди го погледна объркано.
— Имаш предвид доктор Хъмпти Дъмпти ли?
— Дъртия със свинската физиономия… истинското му име е Кравен — обясни Раджи.
Лицето му се напрегна, в очите му се настани тъга. Уенди го гледаше мълчаливо и очите й започнаха да се насълзяват, защото разбра, че Раджи казва истината и ще трябва да изостави Изгубените момчета. Пръстите й се свиха около копчето око на мистър Мъфинс.
Раджи обясни, че Уенди била различна от останалите деца и по-важна за доктора и Круела, всъщност Марго Гант. Сторило му се, че ги чул да казват, че Уенди била ключът, който трябвало да отвори вратата. Когато Раджи приключи, Питър изложи плана.
— Мис Бейлок си тръгва всяка вечер, след като угасят светлините. Двамата с Джонбой ще вдигнем врява и Раджи ще те измъкне. Тъй като може да разбере какво ще се случи през следващите няколко минути, ще знае какво ще предприемат пазачите. И дявола може да бие на криеница.
В този момент вниманието на Уенди се насочи към Джонбой. Нещо рижаво се подаде от пазвата му, пробяга по яката му и се спусна надолу по ръката. Уенди трепна. Беше огромна хлебарка. Джонбой забеляза реакцията й и се изсмя.
— Не бъди пъзла, Уенди. — Хлебарката стоеше на опакото на дланта му и той я погали, издавайки меки цъкащи звуци. — Това е Оскар. Искаш ли да го подържиш?
Уенди потръпна и отдръпна назад стола си. Обичаше всички Божии създания, но хлебарка…
Питър се усмихна пак.
— Джонбой може да говори езика им. Оскар е единственият домашен любимец, който може да скрие от тях.
Уенди кимна разбиращо. Питър продължи:
— Ще се скриеш в багажника на колата на Бейлок, докато стигне дома си, после скачаш и… готово, свободна си!
— Няма да ни забравиш, нали, Уенди? — тъничко попита Гейбриъл. Големите му сини очи се взираха умолително в нея под рошавата коса.
В гърлото на Уенди заседна бучка.
— Ще се върна за вас, Гейб. Обещавам.
28.
Уенди крачеше напред-назад в стаята си. Бяха й взели дрехите след вечеря и сега беше само по нощница и пантофи. Чу някакъв странен звук — като съскане от стената. Долепи ухо, затаи дъх и се заслуша. Шумът се усили, сякаш някой драскаше упорито. После се чуха други звуци — дрънчене, чукане, стържене, думкане. Внезапно в коридора зарева аларма. Вратата се отвори и се появи ухиленото лице на Раджи.
— Да вървим!
Хвана я за ръка и я поведе по коридора, който бе оцветен в червено от примигващите предупредителни лампи. Малките крачета на Уенди се мъчеха да не изостават от широките крачки на Раджи. Дробовете й горяха от страх, докато минаваха ъгъл след ъгъл. Пред асансьора Раджи спря и затвори очи. Бързо дръпна Уенди в сенките. Сгушиха се зад ъгъла и затаиха дъх, за да не издадат местоположението си. Вратата на асансьора се отвори със съскане. Мъже в черни униформи се изсипаха от кабината и затрополиха в обратната на тяхната посока. С притиснати до стената гърбове Раджи и Уенди се промъкнаха покрай ъгъла и скочиха в асансьора. Раджи натисна бутона за подземния гараж.
В контролната стая на училищната охраната пазачът, който тъкмо захапваше сандвич, чу някакво дрънчене от вентилационната шахта. Остави сандвича и се обърна към шума. Погледът му се прикова към винта на шахтата. Той се въртеше и бавно излизаше от решетката. Челюстта на пазача увисна. Мислейки, че е някаква игра на светлината, той примигна и разсеяно избърса с опакото на дланта си майонезения мустак. Вгледа се по-добре и му се стори, че вижда мънички точици светлина, които сякаш се носеха в тъмното зад решетката. Винтът изскочи, падна на пода, търкулна се по плочките и спря при крака му. Колегата му при камерите натискаше копчетата като луд.