— Отлитай, ma petite36 птичке.
Викове и думкане привлякоха отново вниманието му към входната врата. Обърна се и видя двама безврати типове. Едрите им туловища изпълваха входа и затулваха лампата, докато тропаха силно по вратата. Старецът бавно се наведе напред и присви очи. Извикаха му с приглушени гласове да отвори вратата. Той хвърли поглед към стълбището, отново се обърна към вратата и поклати отрицателно глава. Сви рамене, бавно се обърна й се затътри навътре.
— Разбивайте! — извикаха отвън.
Обут в тежка обувка крак изрита вратата при ключалката, тя поддаде и се блъсна с трясък в стената.
Фоайето се покри с разбито стъкло. Мъжете се втурнаха в сградата.
— Хванете стария глупак! — извика водачът точно когато едва кретащият старец изчезна зад ъгъла.
Двама от преследвачите се втурнаха след него. Стигнаха за секунди до ъгъла и заковаха на място, а подметките на кубинките им оставиха черни следи по избелелия под. Двамата стояха, изгубили ума и дума. Дъртият чешит сякаш се бе изпарил във въздуха.
С последни сили Уенди блъсна вратата към покрива. Равномерният хладен дъжд я освежаваше, студеният вечерен въздух изпълваше дробовете й, докато тичаше. „Почти стигнах. Още няколко крачки и съм свободна.“ Спря внезапно и пристъпи едва-едва към ръба на покрива.
Вятърът я побутваше, докато примигваше, за да махне дъжда от очите си. Стоеше с разперени ръце, мъчейки се да запази равновесие. Погледна надолу и смътно различи фаровете на колите, които се носеха като светулки в тъмното. Приканваха я при себе си. Отзад вратата се отвори с трясък и се блъсна в стената. Светлината от стълбището плъзна по покрива и се опита да я достигне. Обърна се. Тъмни фигури се изсипаха от входа и спряха, очертани от слабата светлина. Успя да разпознае най-високата фигура, чиято светлоруса коса улавяше мъждивата светлина. Стойката и езикът на тялото не можеха да се объркат; в тях се четеше суровата жестокост на обтегнат камшик. Почти усещаше черния ужас, полъхващ от Марго Гант.
После Уенди чу познатия глас, задъхан от бързото изкачване по стълбите, и се вцепени от паника.
— Време е да се прибираме вкъщи, мъничката ми — рече доктор Кравен.
Тя не отговори.
Докторът направи крачка напред. Уенди пристъпи до ръба. Тогава Марго вдигна ръка, да спре мъжа.
— Стой на място — озъби му се тя. Обърна се към Уенди и се преобрази за миг. Гласът й стана сладък, почти майчински. — Никой няма да те нарани, мила.
Докато говореше тихо и успокояващо, ръката й се плъзна към пистолета с упойващи куршуми, затъкнат в колана отзад на кръста й. Уенди някак усети оръжието; успя да види студения черен метал с вътрешното си зрение. Стоеше с все още разперени ръце. Имаше чувството, че вятърът ще може да я отнесе на безопасно място. Затананика с полуотворени устни приспивна песничка.
— Спи, детенце, на дървото. Подухне ли вятър, люлката ще разлюлее…
Направи още една крачка към ръба. Порив на вятъра развя косата й.
— Когато клонът се счупи…
Очите й вече бяха затворени, бе изпълнена със спомени или не точно спомени, а сънища, които не бяха съвсем сънища. Главата й клюмна от една страна на друга. Направи още една стъпка.
— НЕ! — изкрещя Марго и се хвърли напред.
Мълчаливо, изящно и леко като ангел, осемгодишното момиче изчезна. Преследвачите застанаха на ръба, взирайки се надолу към улицата. Доктор Кравен надникна нервно през ръба, поклати глава и обърна пепелявото си лице към Марго.
— Нищо не се вижда оттук! — Отстъпи назад и въздъхна с облекчение. — За момент си помислих, че може би малката ни птичка наистина ще полети.
Очите на Марго пламнаха. Завъртя се и зашлеви доктора по лицето.
— Тя може да лети, глупако. Там е цялата работа!
29.
Блеър идваше на себе си. Шията и гърбът й пулсираха от глуха болка. Главата й бе като натъпкана с памук, езикът — дебел и прилепнал за небцето, гърлото — пресъхнало. Постепенно изплува от някакви дълбини и рязка светлина блесна в очите й. Долови приглушени шепнещи гласове. Опита се да се съсредоточи, да проясни главата си. Не успя. Образите течаха като мимолетни кадри — музея, русата вълчица, летяща през залата към Блеър, изтерзаното тяло на брат й, приковано към стената. Стомахът й се обърна, но през нея минаха само сухи вълни. Нечия ръка нежно галеше косата й. Познат мускусен аромат изпълни ноздрите й.