— Трябва да… — бързо и нервно започна тя.
Щом видя реакцията й, Джини я хвана за ръката и я поведе през събралите се хора към алеята.
— Насам, миличка — каза тя и се мушнаха в една странична уличка. — Дискретността е по-добрата страна на доблестта.
Отдалечиха се на безопасно разстояние и спряха. Джини седна на една щайга и сложи ръка на гърдите.
— Старото цъкало не може да издържа цялото това вълнение, мила — задъхано рече тя и потупа свободното място до себе си.
Уенди седна, вдигна крака и ги сви до гърдите си. Остави нежно Освалд пред себе си. Изпод щайгата се чу шумолене. От ъгъла надникнаха мънистените очички на плъх.
— Здравей младежо — рече Джини и се усмихна. — Надявам се, нямаш нищо против, че се натресохме без покана, но трябва да оправим нещо.
Плъхът размърда мустаци.
— О, много мило от твоя страна, че питаш.
Плъхът скочи в скута й и се настани удобно.
— Не ми се вярва, че можем да се свържем с родителите ти, нали, Уенди?
Уенди прехапа устна и поклати глава, без да я поглежда в очите.
— Не… мама е в болница — излъга тя.
Джини я потупа по ръката. Уенди отвърна, като нежно пое треперещата й, разкривена от артрита длан. Погледът на Джини се насочи към Освалд.
— Боя се, че вече никоя болница не би могла да му помогне.
Лицето на Уенди стана сериозно. Загледа се напрегнато в котарака, като галеше леко окървавеното му кожухче. Когато дръпна ръка да извади кърпичка от чантата си, Джини усети странно топло гъделичкане в дланта си. Извади ръката от чантата си, вдигна я пред лицето си и я заразглежда. Бавно изправи един изкривен пръст, после втори. Не след дълго свиваше и разгъваше всичките. Тъпата болка беше изчезнала. Зяпна невярващо първо ръката си, после към Уенди.
Отначало се чу мъркане, после сънено „мяу“ наруши тишината. Стресната, Джини погледна надолу. Освалд бавно надигна глава, протегна се и се изправи на крака. Тръсна глава, скочи в обятията на Джини и близна бузата й. Далеч не очарован от свръхестественото съживяване на котарака, плъхът скочи от скута й и се скри на сигурно място под щайгата. Горещи сълзи от радост напълниха очите на мисис Дулитъл.
— Ти си специално дете — рече тя и стана. Хвана Уенди за ръката. — Хайде да те отървем от тази нощница и да ти намерим нещо по-представително, мое кльощаво малко laeken. Ще празнуваме.
— Laeken? — въпросително повтори Уенди.
— Това е стара келтска дума, означава „момиче“. Но вече го знаеше в сърцето си, нали?
Уенди кимна и обърканата й физиономия се смени с широка разбираща усмивка.
Докато старицата и детето вървяха ръка за ръка по уличката, отгоре се чу плясък на криле. Гълъбите се носеха и въртяха във въздушния си балет, след което се подредиха, сякаш ги командваха. Един чисто бял гълъб кацна на рамото на Уенди и загука тихо. Зад ъгъла Джини видя още гълъби, накацали по покривите от двете страни на улицата. Погледна нагоре и им махна с филцовата си шапка.
— Бягайте оттук, милички. Ще ни издадете.
31
Бил Соренсън, настанен удобно на задната седалка на лимузината, отпиваше „Джак Дениълс“. Облечена в костюм на Ана Клайн, Медисън Деър седеше до него и наблюдаваше профучаващия покрай тях пейзаж.
Медисън също бе член на „Омега“. Привлекателната й външност караше мнозина агенти да подценяват коварния й ум. Но Медисън считаше това като предимство и не се колебаеше да го използва, ако ситуацията го налагаше. Бивш служител на Агенцията за национална сигурност, тя имаше научни степени по математика и физика и владееше свободно шест езика. Умът й бе като стоманен капан. Носеха се слухове, че същото се отнасяло и за бедрата й.
— Моля да предадете благодарността ми на сър Нейджъл, че ни посрещнахте на летището.
Мъжът отпред кимна и докосна бомбето си.
— Радвам се, че мога да ви помогна, мистър Соренсън. Всички сме от един екип. Направих резервации за вас и за мис Деър. Надявам се условията да ви харесат, сър.
Соренсън се наведе напред.
— Между другото, така и не разбрах името ви.
Озърна се назад и намигна на Медисън. Тя се усмихна. Мъжът с бомбето завъртя мърлявия си врат.
— Поуп, сър. — Кимна към шофьора и се усмихна тънко. — И мистър Майлс, на вашите услуги.