— Казвай, великане.
— Хърбите на Къмингс взеха Соренсън и Медисън от летището.
— Значи и Медисън е тук?
— Да, Бил се обади от митницата. Каза да не правим нищо и да чакаме да ни се обади.
Скаут долови нещо в гласа на великана.
— Хей, какво те яде? Всички знаем, че си падаш по Медисън. Поохлади се малко, скоро ще я видиш.
Чюи изсумтя.
— Как е Бракс?
— Докторът казва, че ще се оправи. Но ще бъде извън строя за известно време. Отец Кели излезе от интензивното.
— Добре, ще се видим в хотела. Искам да говоря с Броди. Онзи Къмингс е пълен с bovis sterus.
— Да, от порите на мазната му козина вони на кравешки лайна, така си е. — Скаут прибра телефона в джоба си и махна на едно минаващо такси.
32.
Девлин се мяташе в неспокоен сън в хотелската си стая, когато телефонът звънна. Отметна мокрите от пот чаршафи и примигна към часовника на нощната масичка. 6:00 сутринта. Затърси пипнешком телефона. От другата страна се чу неравно дишане. Последва тихо скимтене. Все още сънен, Броди се помъчи да се съсредоточи. Разпозна гласа на Блеър. Скочи от леглото. Вцепени се, усети как червата му стават на желе.
— Добро утро, мистър Девлин. Надявам се, че сте спали добре? — чу се подигравателният дрезгав глас на Хайнрих Гант.
— Дай ми Блеър, Гант!
— О, скоро ще я видите, мистър Девлин. Както и приятелите си.
Девлин сви юмруци.
— Ако искате да видите мис Кели жива, ще дойдете в Рейвънскар незабавно, при това сам, мистър Девлин. Няма да се свързвате с колегите си, нито с властите. Ясно ли се изразих?
Линията прекъсна, преди да успее да отговори.
На вратата рязко се почука. Девлин измъкна беретата изпод възглавницата и тръгна към входа. Опря гръб на стената вдясно от вратата с готов за стрелба пистолет, гол като новоизлюпено пиле.
Чюи пристигна в Дорчестър и видя Скаут на входа с верния лаптоп в ръка. Натисна копчето и страничното стъкло на ягуара се плъзна надолу. Наведе се през пътническото място и извика:
— Хей, господин магьосник, какво става?
Скаут изтича към колата и мушна глава в прозореца.
— Току-що видях Броди да излиза — развълнувано рече той.
— Сам? Накъде тръгна?
— Не знам. Двама от хората на сър Нейджъл бяха с него.
— Дребосъкът с бомбето от снощи ли?
— Да. Преди няколко минути заминаха с черно бентли. Опитах се да ти звънна, но батерията ми е паднала.
— Скачай вътре!
Скаут едва успя да се пъхне на мястото и Чюи натисна газта. Вратата се затръшна от инерцията и притисна пищяла на Скаут. Лъскавият ягуар полетя, оставяйки дълга черна диря от гуми след себе си, като едва не отнесе със задницата си минаващия наблизо портиер.
33.
Черното бентли отби от магистрала А39 по някакъв второстепенен път. Броди Девлин седеше на задната седалка и се взираше през прозореца. Хората на сър Нейджъл не споделиха почти нищо с него — само го увериха, че вече са извършили нахлуването в имението на Гант и Девлин няма за какво повече да се безпокои.
Утрото беше студено, с мрачни, увиснали зловещо над хоризонта облаци. Нито тъмносивото небе, нито бледите и сериозни лица на хората от разузнаването не му предлагаха особена утеха. А заплашителното обаждане на Гант изобщо не се връзваше с версията им за нахлуването. За момента Девлин реши, че просто ще трябва да играе на сляпо.
Пътят зави наляво, внезапно стана по-широк и отпред се появи стара църква, сива каменна постройка с висока камбанария, кацнала на хълм в центъра на малко селце. Докато пътуваха, запълни времето си с четене на „Кукувиците от Мидуич“ — книгата, която мистър Поуп му бе дал миналата вечер. Вдигна очи от романа и погледна пейзажа навън. Минаваха покрай изолирано и спокойно градче, близко до представата му за Мидуич. Отново се зае с книгата и обърна на вътрешната страна на корицата, където беше надраскано на ръка:
Скъпа сестричке,
Кукувиците снасят яйцата си за мътене в гнездата на други птици. Старая се да се грижа за птичето ти.
Прелисти книгата, като четеше по диагонал. Изглеждаше странно, че го прави в момент като този, но това донякъде му помагаше да не се чувства толкова безпомощен, вкопчен в отчаяната надежда, че някъде между страниците може би се намира някакъв ключ, някакъв вълшебен дар, благодарение на който да спаси Блеър от безизходната ситуация.