Сър Нейджъл отново намигна.
— О, да… но всяко нещо с времето си, майоре. Сега елате с мен. Дайте да ви заведа при доктор Кели, искате ли?
След като махна на Поуп, че е свободен, дебелакът хвана подръка Девлин и учтиво го поведе към голямата двойна дъбова врата в другия край на фоайето. Почука, пресегна се и хвана месинговата дръжка. Отвори и кимна на Девлин да влезе.
Броди се закова на прага и впери поглед в мъничките подигравателни очи на Хайнрих Гант. Беше твърде уморен от играта на криеница, за да се преструва на изненадан.
— Мистър Девлин, колко мило, че се виждаме отново. Направо нямам думи.
Гант стоеше пред огромна запалена камина. На фона на бушуващите пламъци тялото му беше очертано като червеникав силует. Девлин го погледна насмешливо.
— Определено се съмнявам, Гант.
Огледа се. В помещението имаше едно познато лице и неколцина непознати. Всички гледаха към него и го изучаваха внимателно. Почувства се неудобно. Разпозна Марго Гант, седнала на разкошно черно канапе, което рязко контрастираше с белия кожен костюм, който полепваше по тялото й като ръкавица. Беше заела позата на модел, поставила крак върху крак, и разсеяно люлееше глезен. При всяко движение светлорусата й коса заблестяваше с червеникаво оранжеви светлинки, отразяващи трептящите пламъци в камината. Висок мъж в елегантен тъмносив костюм, който не съответстваше на високите му ботуши за езда, тръгна към него с протегната ръка.
— Не мисля, че съм имал удоволствието.
— Няма и да го имаш — отвърна с каменна физиономия Броди и скръсти ръце на гърдите си.
— Ама че маниери, мистър Девлин — укори го Гант.
Позволете ми да ви представя човека, когото, доколкото ми е известно, бяхте пратен да убиете. Азраел ал Даджал.
Ал Даджал кимна, ненадейно бръкна под сакото на Броди и измъкна беретата от кобура под мишницата му. Девлин реагира инстинктивно. Ръката му се стрелна и хвана като менгеме китката на мъжа.
— Пусни го, старо момче — разнесе се познат глас зад него, последван от характерния звук на вдигнат ударник.
Девлин замръзна, пусна китката на Ал Даджал и се завъртя към гласа. Посрещна го дулото на Уебли, калибър 44. Девлин се усмихна и после се разсмя с глас. Кимна към стария револвер в треперещата сивкава ръка на сър Нейджъл.
— Внимавай накъде насочваш тази антика, старче. Сигурно в нея има повече акъл, отколкото в теб.
Дебелакът се беше облегнал небрежно на двойната врата. Свободната му ръка бе зад широкия му гръб и държеше дръжката сякаш туловището му щеше да послужи като барикада от плът, ако Девлин реши да избяга. Сър Нейджъл се изсмя грубо и нервно и сякаш изпита облекчение, когато Броди извърна очи от него. Откъм Марго се чу гневен лай. Девлин се завъртя. Две здрави лъскави немски овчарки се носеха към него с оголени зъби, като ръмжаха застрашително. „О, не, по дяволите! Стига с тези кучета!“, помисли си Девлин и замръзна от страх. Ал Даджал рязко свирна.
— Вотан, Зигфрид, на място! — викна той на немски. Кучетата моментално спряха до него. Ал Даджал кимна одобрително. — Пази!
Кучетата седнаха с приведени глави, задъхани и с течащи лиги. Гледаха Девлин сякаш беше вкусно месо с кокал. Без да им обръща никакво внимание, Ал Даджал разглеждаше с любопитство беретата. Провери дали има патрон в цевта и насочи пистолета към корема на Девлин. Той се ухили подигравателно.
— Знам постановката… никакви резки движения, нали?
Овчарките изръмжаха. Погледът на Девлин се премести върху кучетата, докато се мъчеше да преглътне на сухо. Обутият в ботуши тип пусна крива усмивка.
— Моля без героични изцепки, майоре. Имам доста сигурна ръка.
Без да се обръща към сър Нейджъл, Девлин погледна покрай Ал Даджал.
— Виждам, че дебелогъзият англичанин играе на ваша страна, мистър Гант.
Гант се ухили със злобно задоволство.
— Точно така, майоре. Сър Нейджъл ни бе изключително полезен. Докато забавлявахме вас и момчетата, той осигури дневника на Юнг от кабинета на доктор Кели в музея. Но не бъдете толкова скромен, майоре. Вашите усилия също бяха от голяма полза.
Девлин се вцепени.
— За вас? По дяволите, Гант. Дори да горяхте, нямаше да си направя труда да се изпикая върху вас. Къде е Блеър?
— Търпение, майоре. Преди денят да свърши, вие и колегите ви ще ни помогнете много, можете да сте сигурен.
По високия таван на стаята танцуваха сенки, хвърляни от пламъците в камината, и образуваха сложни менящи се плетеници. Дребен дундест мъж се надигна с мъка от стола си. Близко разположените му воднисти очи проблеснаха.