— Доктор Кравен — посочи Гант към дребосъка, чието лице блестеше от пот. — Той проведе най-забележителните експерименти в областта на генетиката, майор Девлин. Постиженията му превъзхождат всички останали.
— Значи селяните зомбита в Сирия са ваше дело? — подигравателно се обърна Броди към доктора. — Ама че постижение за човечеството и науката.
Лицето на Кравен се изкриви от гняв и устните му се нацупиха.
— Генетичната мутация даде непредвиден страничен ефект. Ускори неимоверно метаболизма на опитните екземпляри. Инстинктът, желанието за оцеляване, непрекъснатият им глад ги превърна в диви месоядни зверове.
Марго Гант бавно се изправи, мина покрай Кравен и се промъкна до Гант. Загледа се към Девлин с поглед, който в един момент бе нежен и приканващ, в следващия — убийствен.
— Достатъчно с този фарс, господа — каза тя с дрезгав, изпълнен с предизвикателен сексапил глас. — Нека нашият любовник види своята малка ирландска жрица.
— Много добре — съгласи се Гант и кимна на сър Нейджъл. — Нека влюбените получат своя момент. Моля изпратете мистър Девлин до стаята на доктор Кели.
Марго вдигна ръка и се плъзна през стаята към Девлин с развеселен поглед, който нито за миг не се отместваше от него.
— Не. Аз лично ще се погрижа за него.
Докато приближаваше, Девлин призна, че наистина е зашеметяваща. Тънките токчета на ботушите й чаткаха съблазнително по полирания паркет, а бедрата й се люлееха, докато крачеше като дългокрак манекен. Начинът, по който коженият й костюм бе разкопчан точно под цепката между гърдите, довършваше образа на агресивна сексуалност.
Когато Марго и Девлин излязоха, Гант се приведе над огъня, за да стопли ръцете си.
— Ама че твърдоглав младеж. — Разкърши врат със затворени очи. — Кравен, влезте в ролята на воайор и дръжте под око мистър Девлин и малката ирландска курва, става ли?
Кравен кимна отсечено и излезе. Хайнрих Гант погледна към дебелака и Ал Даджал, се усмихна тънко и плесна с ръце.
— Но ние забравихме другите си гости. Колко невъзпитано — да ги оставим на онзи брутален дегенерат Ернст. — Въздъхна. — Ако мистър Соренсън е все още сред живите, имам наум един малък експеримент за оценка на храбростта и издръжливостта му на болка.
34.
Бяха слезли с асансьор и сега вървяха по коридор. Девлин бе озадачен от безгрижното поведение на Марго Гант. Не го водеше с насочено към него оръжие; всъщност изобщо не можеше да си представи как би могла да крие оръжие под плътно прилепналия към тялото костюм. Внезапно тя спря и го бутна в една стая. Пристъпи бързо зад него и затвори вратата. Метна му се като тигрица, пълните й устни се долепиха до неговите, езикът й проникна в устата му, ръцете й заопипваха стегнатото му дупе. Изстена. Независимо от волята му, неприкритата й похот запали огън в слабините му. Започна да се възбужда. Тя засмука устната му, после я задъвка болезнено, с широко отворени котешки очи. Внезапно захапа здраво и дръпна долната му устна със зъби. Потече кръв. Броди извика и я отблъсна.
Очите на животно бяха изпълнени с подигравка. Отметна глава и се разсмя. Цъкна с език и се нацупи.
— Любовникът не обича грубите игри — рече тя и бавно облиза кръвта от устните му.
— Какво искаш? — рязко попита Девлин.
— Заинтригува ме. Безжалостните мъже са тъй привлекателни.
После се плъзна към него и свали ципа на костюма си чак до бедрата, разкривайки едри гърди и плосък корем. Той неволно отстъпи назад.
— Повярвай ми, сладурче. Не съм твой тип.
Тя пристъпи към него, като го гледаше настойчиво.
— Може би мога да ти помогна да избягаш.
— Защо ти е да го правиш?
— Ако бяхме любовници, бих могла да убедя Хайнрих, че може да ти се има доверие.
— Мечтай си! — отвърна Девлин и преглътна с мъка.
Докато говореше, Марго се бе приближила плътно до него. Погледът й бе хипнотизиращ и го привличаше, докато скъсяваше разстоянието и притискаше стегнатата си плът към гърдите му. Светлосините й очи не се откъсваха от неговите — немигащи, магнетични. Главата му се наведе към нея, устните му се разтвориха.
Марго изсмукваше волята му и той много добре го осъзнаваше. Омагьосващият й поглед го дърпаше във вихрушката на похотта и безумната страст. Тя хвана ръката му и я сложи на гърдата си, като я притискаше към изхвръкналото зърно. После скочи, преметна ръце около врата му и обви крака около него. Здравите й бедра го стегнаха и устните им отново се долепиха. Девлин сляпо залитна през стаята. Железните бедра на Марго стискаха все повече и повече. Смазващата хватка на краката й около тялото му изкарваше въздуха от дробовете му. Не можеше да си поеме дъх. Препъна се, успя да запази равновесие, след което се загърчи, мъчейки се да се освободи. Марго се бе вкопчила здраво в него и заби нокти в задната част на врата му, пускайки кръв. В отчаянието си Девлин я блъсна в стената, после отново и отново, докато тя най-сетне отпусна хватката си. Изстена, краката й се отпуснаха и тя се свлече по бедрата му, докато стъпалата й докоснаха пода. Девлин я сграбчи за раменете и я прикова за стената. Клепачите й затрептяха. Пусна приканваща усмивка, последвана от презрителен смях. Девлин замахна да я удари. Спря в последния момент. Беше против принципите му да удря жена в гнева си. В съзнанието му се мерна образът на пияния му пастрок, биещ майка му в кухнята.