— Да, удари ме. Удари ме силно! — изстена Марго, потръпвайки в очакване.
Той се отдръпна от нея. Поривите на похотта се смениха с презрение и отвращение.
— Извратена кучка.
Очите й се присвиха яростно. Ръката й полетя напред и го блъсна като бутало в гърдите. Девлин полетя през цялата стая и гърбът му се удари в отсрещната стена. Тръсна глава и залитна, като кашляше и се мъчеше да си поеме дъх.
— Поправка — силна и побъркана извратена кучка.
Тя скочи като дива котка и прелетя разстоянието до него. Девлин мерна блясъка на острието и отстъпи настрани. Върхът одраска бузата му и прелетя край него. Приклекна, запазвайки равновесие на пети и длани. Извъртя тялото си и нанесе удар с изпънатия си крак, подкосявайки Марго. Тя рухна по гръб. Главата й се удари силно в пода. Оръжието отлетя от ръката й и изтрака безполезно по голия паркет. Девлин се изправи и го взе. Изруга. Беше му се сторило, че усеща нещо твърдо, когато Марго го стискаше с бедрата си. Сега видя какво е. Остър като бръснач нож в края на катарама. Катарамата играеше ролята на дръжка, а острият край бе скрит в колана. Беше смъртоносно оръжие в опитна ръка — скрито от погледа и лесно достижимо. Ако Марго бе улучила гърлото му, сега щеше да лежи в локва от собствената си кръв, да се гърчи и краката му да барабанят по пода, докато умира. Но не беше успяла.
Отърси се от зловещата мисъл и застана над Марго. Очите й се отвориха за момент. На лицето й се появи мръснишка усмивка и изчезна, когато тя изгуби съзнание. Погледът на Девлин се плъзна по надигащите се голи гърди. Под ръбовете на кожения костюм надзърташе пореста тънка материя, която ярко контрастираше с перлената й кожа. „Костюмът от нановлакна. Нищо чудно, че бедрата й бяха като на Желязната дева.“
Вратата се отвори и в стаята нахълта Поуп с кожена палка в ръка. Дребосъкът с бомбето замахна, но Девлин блокира удара с лявата си ръка, пристъпи с десния крак напред и хвана подлакътницата му. Изви ръката му под неестествен ъгъл, сграбчи с лявата си ръка китката и рязко я дръпна назад. Чу се сухо пращене на кост и Поуп изви от болка. Палката се изхлузи от пръстите му. Но противниците на Девлин имаха числено превъзходство. Трима безврати заедно с мистър Майлс, колегата на Поуп, се втурнаха в стаята. Нужни им бяха само три минути, за да го пребият до несвяст.
Дойде на себе си и примигна, когато рязката утринна светлина от прозореца го заслепи за момент. Примигна отново и зрението му се проясни. Наситенозелените очи на Блеър се взираха в него. Опита се да седне, но болката впи зъби в тила му и той се отпусна по гръб.
— По-полека, Шерлок.
Успокояващият глас на Блеър беше като ангелски хор за ушите му. Притискаше мокра кърпа към челото му. Беше седнала в леглото с главата му в скута си. Върхът на пръста й леко докосна бузата му. Той трепна и извика.
— Хей, боли.
— Ама че ревльо. Какво се е случило с теб, по дяволите?
Броди трепна и прочисти гърлото си. Блеър взе чаша от масичката до леглото и нежно повдигна главата му. Когато се напи, тя остави чашата и започна да бърше с чиста кърпа бузата му.
— Е?
— Явно Поуп и типовете на Гант са си поиграли с главата ми като с боксова круша.
Тя завъртя очи.
— Значи си тук, за да ме спасиш?