Той се усмихна слабо и кимна.
— Чудесно. — Блеър наклони леко глава и огледа врата му. — Не знам кой е Поуп, но освен ако не е някой травестит с дълъг маникюр, май има да ми обясняваш нещо, мистър.
Броди докосна бузата си и усети дълбоките драскотини, покрити със засъхнала кръв. Спомни си Марго и садо-мазо изпълнението им. Опита се да направи невинна физиономия и не успя.
— Имах си и малка задявка с Марго Гант — обясни той. — Бие се като дива котка.
Блеър дръпна яката му и кимна. Очите й се присвиха.
— Разбира се, това обяснява и червилото по яката ти, лъжец такъв! — Махна главата му от скута си и скочи на крака. Изгледа го кръвнишки. — И ти си от тях, нали?
Девлин напрегна сили и успя да седне. Чувстваше се като пълен мерзавец. Едва сега забеляза, че Блеър е облечена в старомодна рокля, може би от шестнайсети век. Изглеждаше толкова прекрасна и елегантна, дори със зачервените си очи, които сега го гледаха свирепо.
Но зад ирландския й темперамент Девлин долавяше страха й. Един Бог знае какво й се е наложило да изпита от ръцете на тези ненормалници. Параноята беше естествена реакция на пленниците. Откъснати от безопасността на ежедневието си, те скоро губеха ориентация и понякога отвращението и омразата към похитителите им можеше да се превърне в упование, дори в любов. Трябваше да я увери някак си, че може да му има доверие.
— Нямах кой знае какъв избор, Блеър. Бях на ръба да бъда психически изнасилен. Някак успя да забие нокти в мозъка ми.
Блеър го изгледа подозрително, след което изражението й омекна. В очите й заблестяха сълзи. Отпусна се на колене и захлипа. Тогава той забеляза пурпурните петна по ръцете, китките и глезените й. Броди я приближи с несигурни крачки и се отпусна на пода пред нея. Прегърна я и я целуна нежно по челото. Когато повдигна брадичката й, по бузите й се стичаха горещи сълзи.
— Блеър, обичам те. Няма значение какво се е случило. Сега сме заедно. И това е най-важното.
— Но онзи тип…
Девлин нежно опря показалец на устните й и поклати глава. Сърцето му се късаше при мисълта, че е била измъчвана, но знаеше, че каквото и да кажеше, щеше да бъде абсолютно не на място.
— Всичко е наред, това не са хора, а чудовища. И двамата сме малко разтърсени, но засега си в безопасност. — Целуна леко подутите й устни.
Блеър се отпусна и сълзите рукнаха още по-силно. На лицето й се появи мъничка усмивка и тя избърса бузи с опакото на дланта си.
— Ама че двойка сме. — Подсмръкна и погали лицето му. — Мразя те, Броди Девлин. Голям си твърдоглавец.
— Не, просто инат.
— И отвратителен лъжец!
— Не, просто без въображение, а понякога и направо тъп.
— Типичен… мъж! — Блеър се усмихна и го целуна дълго. После се притисна до него и прошепна в ухото му: — Сигурна съм, че в стаята има бръмбари.
Броди кимна. Извади малък деринджър от фалшивата пета на обувката си, като внимаваше да скрие движенията си с телата им, и го плъзна в ръката на Блеър. Очите й се разшириха за миг и тя продължи да го целува, докато пъхаше миниатюрния револвер в деколтето си. Той се отдръпна назад, вдигна я на ръце и я положи нежно в леглото. Наведе се над очакващите й устни и я целуна отново. Тя подсмръкна, той извади кърпа от джоба си и избърса носа й. Тя се усмихна.
— Моето момиче — рече той. — Ако това ще те успокои, брат ти е изваден от интензивното и докторите казват, че състоянието му е стабилно. Обадих се в болницата, докато пътувах насам.
Тя въздъхна тежко.
— Слава богу.
Броди се надигна от леглото. Отиде до прозореца и погледна към двора. Навън патрулираха стражи с немски овчарки. „Господи, защо точно с бойни кучета?“
— Заключен е, а стъклото е всъщност брониран плексиглас. Опитах. — Тя посочи счупения стол в ъгъла на стаята.
Той я погледна объркано и се озърна към вратата. Блеър завъртя очи.
— Хайде стига, Броди. Сложили са един щурмовак пред вратата. Наистина ли си мислиш, че жените не разбират от такива неща? За твоя информация, навремето в Ирак имах брониран джип с непробиваеми прозорци. Това достатъчно ли ти е?
Той се обърна и се пльосна на леглото до нея.
— Добре, Мата Хари, явно за момента не можем да мърдаме.
Тя сбърчи чипото си носле.
— Тя е била холандка и леко пълна. Освен това не е ли била разстреляна?
Броди се усмихна и посочи роклята й.