— Но поне си се облякла за случая. Можеш да напуснеш със стил, точно като нея.
— Много смешно — навъси се Блеър. — Е, какъв е планът?
— Време е за разбор. Разкажи ми всичко, което се случи. Не спестявай нищо.
Очите й се разшириха.
— Но стените имат уши — прошепна тя.
— Няма да им кажеш нищо, което вече не знаят, нали така? — усмихна й се топло и я потупа по китката. — Защо не започнеш… да кажем, с тоалета си.
Тя приглади гънките на роклята си.
— Прекрасна е, нали? Някак ми се струва странно позната, сякаш съм я носила и преди. Шантаво, а? Както и да е, свестих се измръзнала, съвсем гола под завивките. Роклята беше сложена на стола. Трябваше или да я облека, или да се мотая в костюма, в който съм се родила.
Девлин си я представи как стои гола и дългата й червена коса се спуска на вълни върху алабастровите й рамене. Тя сякаш прочете мислите му и се намръщи.
— Би ти харесало, нали? Мръсно старче.
Разказа му за лудницата в музея и за мъжа, когото наричаха der Eisaxt. Гласът й трепереше, докато говореше за случилото се в стаята за разпити. Разказа за доктор Кравен, за това как двамата с Ал Даджал били очаровани от татуировката й. Накрая му разказа за малкото момиче, което сега наричаше себе си Уенди. Когато приключи, Блеър се надигна.
— Не можем просто да седим тук, по дяволите! Уенди има нужда от мен!
Девлин огледа стаята. Ухили се широко и махна на невидимите камери. После я дръпна от леглото и я поведе към вратата.
— Не мърдай.
Отиде в средата на стаята и разрови чекмеджетата на старото бюро. Насъбра разни бумаги, отпусна се на коляно, напълни кошчето със смачкана хартия и я подпали със запалката си.
— Умирам от студ, но не мисля, че е време за лагерен огън — рече тя.
В кошчето лумнаха пламъци и димът се издигна на кълба към тавана. Девлин изтича до нея и я дръпна към вратата.
Задумка с юмруци.
— Хей, Herr Arschloch. Пожар!
В съседната стая д-р Кравен беше обърнал гръб на монитора. Отегчен от разговора на Девлин и Блеър, който и без това се записваше, той бе свалил и слушалките. Тъкмо си наливаше поредната чаша „Ърл грей“ и пълнеше тлъстите си бузи с бисквити с мармалад. Намръщи се и подуши въздуха. Да не би да се е запалило нещо? Погледна котлона. Всичко беше наред. Нямаше димящи кабели. Когато се обърна към екрана, чашата се изплъзна от дебелите му пръсти и се разби на пода. Давейки се с парче бисквита, той се запрепъва към конзолата. На екрана нищо не се виждаше от гъстия дим. Трескаво хвана контролния лост и завъртя миниатюрната камера във всички посоки.
Едва успя да различи картината през пушека. Вратата на стаята бе широко отворена, а от Девлин и Блеър нямаше и следа.
35.
Джини Дулитъл поведе Уенди към ъгъла на улицата, където се намираше апартаментът й.
— Имам толкова неща да ти казвам. Но вече си в безопасност, мъничката ми, сред приятели.
Уенди погледна към топлите й очи и кимна.
— Приятели, Джини?
Блестящ ролс-ройс отби до тротоара и спря.
Джини не забеляза, но Уенди дръпна овехтялата й пола и посочи към лимузината.
— Е, поврага, ето ги и приятелите ни — рече Джини.
Облеченият в добре изгладена униформа шофьор спокойно слезе от дългия автомобил, отвори задната врата и им направи знак да влязат.
Двете се качиха. Шофьорът затвори вратата, върна се на мястото си зад волана и колата плавно потегли. Уенди се почувства ужасно мъничка в меките гънки. Когато размърда дупе, за да се намести по-удобно, кожената седалка изскърца. Тя се изкиска. Възрастната двойка, настанена срещу нея, се разсмя. Уенди ги огледа. И двамата бяха със снежнобели коси и ясни сини очи, облечени в старомодни дрехи. Уенди си помисли, че е като в приказка. Сякаш бяха слезли от страниците на някоя книга или стара фотография и се бяха озовали в модерния свят. Ръцете на стареца почиваха върху дръжката на блестящия черен бастун между коленете му, а тези на жената лежаха спокойно в скута й.
— Бонжер, мосю — опита се да поздрави на френски Уенди.
Очите на възрастния мъж проблеснаха и дългите му пръсти погалиха козята му брадичка.
— Ето че се срещаме отново, Mademoiselle.
Макар че сега бе елегантно облечен, Уенди разпозна в него стареца с пазарските торби, на когото бе помогнала да влезе в жилищната кооперация. Сведе поглед, след което го погледна стеснително.