— Съжалявам. Не исках да ви лъжа, че мама ме вика и тъй нататък. Казвам се…
Той нагласи баретата си.
— Не е нужно да се извиняваш, мило дете. И няма нужда да се представяш. Знаем много добре коя си. Моето име е Никола, а това е любимата ми съпруга Пернел.
Уенди се поклони. Той й намигна.
— Всъщност държим те под око от доста време.
Объркана, Уенди се обърна към Джини.
— Никола ли е моят ангел пазител?
— Ами нещо такова. Това са приятелите, за които ти казах, мила моя. Ти си много специално момиче и вече си част от тари, дете.
— Та-ри? — повтори Уенди.
— Да — рече Пернел. — Не можеш да имаш много приятели… в днешно време.
Старецът се наведе напред.
— Тари са много стара група мъдри и добри хора. Появили са се преди векове от друга древна група — друидите. Друидите знаели тайните на природата, загадките на вселената. И предали това познание на тари. А те, от своя страна, познават тайните на елементите.
Уенди наклони глава настрани.
— Елементите?
— Металите и силата на онова, което е вътре в нас. Доколкото разбирам, ти също имаш специални дарби, нали?
Уенди сви рамене.
— Понякога виждам неща. А понякога, когато съм наистина уплашена, мога да летя.
Пернел се наведе, свали обувката си с високо токче и започна да разтрива крака си.
— Както ми се подуват краката, бих предпочела да летя, вместо да ходя.
Старецът се пресегна и потупа коляното на жена си.
— Какво изящно краче има само. Малката ми балерина.
Уенди харесваше тези хора. Бяха като Джини — малко смахнати, но забавни и мили. Старата дама се намръщи и изгледа Уенди от глава до пети.
— Никола, за бога, детето не може да тича насам-натам босо и по нощница.
Никола се обърна към шофьора.
— Морис, ще бъдете ли така добър да дадете на младата дама онази кутия, моля?
В скута на Уенди се появи голяма кутия за дрехи.
— Хайде, дете — подкани я Никола. Обзалагам се, че дрехите ще ти станат като ръкавица. Пернел има добро око за такива неща.
Уенди вдигна капака и го остави да падне на пода на лимузината. Махна опаковъчната хартия и под нея видя прекрасна бяла рокля с бели сатенени пантофи.
— Като на принцеса е — рече тя, вдигайки роклята.
Старецът се обърна към Уенди. Тонът му си оставаше мил, но тя долови сериозна нотка в гласа му.
— Дай да ти видя ръката, моля.
Тя остави роклята и го погледна в очите. Старецът нежно взе ръката й и прокара дългите си изтъняващи пръсти по нея.
— Това би трябвало да е достатъчно — рече той. — Онези зверове са поставили проследяващо устройство в ръката ти, но аз го обезвредих.
Объркана, Уенди впери поглед в подлакътницата си.
— Ти си добро момиче — с топла усмивка рече старецът. — С добро сърце и обичлива. Ти и Изгубените момчета в Едем сте индиго деца, надарени с магически дарби. И докато растете, ще се научите да ги овладявате. Никога не забравяй, че с дарбите върви и огромна отговорност.
Уенди седеше притихнала и попиваше всяка дума.
— Има обаче една възможна опасност. Виждал съм как някои като вас се надуват. — Никола забеляза намръщената физиономия на Уенди. — Какво има, мила?
Прекрасните й очи излъчваха искреност.
— Да не искате да кажете, че стават като пъпеши?
Никола се разсмя меко.
— Надути означава суетни. Никога не бива да си мислиш, че си по-добра от останалите, че с нещо си над тях. Защото в мига, когато отвориш тази врата, тъмните сили, дебнещи във вселената на Създателя, ще те грабнат.
Момичето сбърчи носле.
— Значи да не се надувам и винаги да си заключвам вратата, така ли?
Той поклати глава и се усмихна.
— Имах предвид вратата на твоите чувства, която отваря сърцето ти, душата ти.
Тя се изкиска.
— Пак сгафих.
— Браво на теб, скъпи. Объркваш горкото дете — намръщи се Пернел на съпруга си и се обърна към Уенди. — Нали разбираш, сладката ми, в този свят има стари лоши подлеци, които биха откраднали дарбите ти. Гадни хора, стремящи се само към власт и богатство.
— Мисля, че зная кого имате предвид — рече Уенди. — Хора като капитан Хук или мис Бейлок в училището.
— Да, прескъпата ми — отвърна Пернел. — Душите им са били като на всички нас, когато са се родили — съвършени блестящи диаманти. Но са тръгнали по пътя на злото и това е направило душите им черни като въглища.