Продължиха да разговарят. Никола й обясни, че индиго децата са наречени така заради синия цвят на аурата, която излъчват — а тя можела да се види само от чувствителните души, разполагащи с ясновидска дарба. Каза й, че обикновено тези деца показват невероятни способности като телекинеза и телепатия.
Старецът се извърна, когато Уенди облече новата си рокля. Отвори кутия еклери с термос чай за възрастните и бутилка мляко за Уенди, изстудена в изящна сребърна кофа за вино. Малко от пълнежа на сладкиша падна върху седалката.
— Ох, ужасно съжалявам — рече Уенди на възрастната жена.
— Няма значение, Морис ще го почисти за нула време. Не безпокой хубавата си главица.
Старата дама с мъка надяна обувката си и погледна през прозореца. Лимузината спря.
— Господи, Морис — обърна се тя към шофьора. — Нима вече пристигнахме?
— Да, госпожо — отвърна той.
Уенди се надигна на колене и надникна навън.
— Къде… — Думите заседнаха в гърлото й. В далечината, над групичка дъбове, се виждаше имението Рейвънскар с черното грозно море зад него.
Уенди усети как кръвта се оттича от бузите й и сърцето й затупка бясно в гърдите.
— Не се бой, дете — меко рече старата дама. — Блеър и Изгубените момчета се нуждаят от помощта ти. В края на краищата ти обеща, че ще се върнеш за тях, нали?
Уенди бе усетила присъствието на Блеър, преди да избяга от Едем. Но бе сметнала, че е плод на въображението й. А ето че сега усещането бе много по-силно. И страхът й започна да се топи, отстъпвайки пред самоувереността на малко момиче, чийто ум далеч изпреварва годините му. Малко момиче, което знае ролята си в този живот. Уенди застана до Джини, хванала здраво ръката й, и махна на отдалечаващата се лимузина.
— Семейство Фламел са чудесни, нали? — рече Джини.
Уенди сбърчи носле.
— Наистина са стари, нали? Много по-стари, отколкото изглеждат.
Джини изсумтя насмешливо.
— Да, мъничката ми. Стари са като пръст.
Подобно на стара хрътка, доловила миризмата на енот, Джини проточи врат на студения бриз и завъртя глава към имението.
— Да тръгваме, скъпа.
Следвана от малката принцеса, старицата закрета към дърветата с цялата скорост, на която бяха способни кекавите й крака.
36.
Когато пазачът се втурна в стаята, Девлин го чакаше прилепен до стената край вратата. Блеър бе смъкнала деколтето на роклята си, за да разкрие колкото се може повече прелести. Стоеше директно пред вратата. Облещеният глупак тръгна право към нея и Девлин го цапардоса здравата по тила с тежката стойка на една лампа.
— Мислех си, че предпочитате карате — задъхано отбеляза Блеър, докато тичаха по коридора.
— Имам нежни ръце — обясни Броди.
— Ами ако не беше отворил вратата? Какъв бе План Б?
Девлин я помъкна по друг коридор. Стъпките им отекваха като гръмотевици по твърдия паркет.
— Нямаше такъв.
На завоя тя едва не изгуби равновесие и Девлин я дръпна за ръката, за да я задържи на крака.
— По дяволите! Леко с ръката ми, Тарзан.
— Разкарай проклетите токчета! — рече той.
Тя изрита обувките си.
— Знаеш ли, направо си страхотен. Появяваш се при самотната си любима, не казваш на хората си къде отиваш, не съобщаваш на властите, че съм отвлечена…
Отпред се чу тропот на обувки. Побягнаха в обратната посока и се озоваха на някакво стълбище. На площадката ги посрещна рицар в броня. Девлин грабна меча от ръката на манекена.
— Знаеш ли как да използваш това чудо? — насмешливо попита Блеър.
— Гледал съм шест пъти „Смело сърце“.
— Мел Гибсън може да танцува. А ти?
— Какво общо има това, по дяволите?
— Една стара келтска поговорка гласи „Никога не давай меч на глупак, който не може да танцува“. Та… можеш ли?
Отдолу и зад тях се чу тропотът на приближаващите пазачи. Девлин погледна в посока на звука.
— С два леви крака съм.
— Дай ми това — излая тя, изтръгна оръжието от ръката му и се втурна нагоре.
Девлин я последва. На горния етаж Блеър го сграбчи за яката и го прилепи до стената край себе си. Задъхана, долепила гръб към стената, тя вдигна меча над главата си. Когато зад ъгъла се подаде дулото на автомата, Блеър замахна рязко надолу. От цевта полетяха искри и оръжието на преследвача падна на пода. Изненадан и зашеметен, нападателят закова на място. Блеър замахна с все сила и го удари в челото с широката част на острието. Мъжът се просна в безсъзнание в краката й. Девлин грабна автомата.