— О, извинявай — рече той и й подаде оръжието. — Предполагам, ще поискаш и него?
Тя взе деринджъра.
— Това ми е достатъчно.
Прескочиха лежащия и се втурнаха по коридора. Зад тях се появи нова група преследвачи. Забелязаха ги и вдигнаха оръжията си. Куршумите се забиха в стената до Девлин и по главата му се посипа мазилка.
— Господи, тези копелета наистина си падат по автоматите — рече той, докато дърпаше Блеър надолу. Отпусна се на коляно и пусна откос, поваляйки двама от преследвачите. Стреля отново и третият нападател се метна на пода. — Изчезвай, ще те прикривам.
Оглушена от трясъка на автомата в тясното пространство на коридора, Блеър запълзя на четири крака към ъгъла. Изведнъж Девлин се появи до нея. Прав.
— Какво си се разпълзяла, по дяволите? Ставай! Да вървим!
Задъхана и изчервена, тя се изправи и се завъртя към него. Замахна и го зашлеви силно. Той разтърка бузата си.
— Това пък за какво беше?
— Харесваха ми онези обувки!
Закрачи енергично към облицованата в кожа двойна врата. Девлин стоеше, загледан в красивия й задник. Настигна я на прага.
— Какво си намислила?
Блеър го изгледа кръвнишки и бутна вратата с рамо. Тя се отвори към втори вестибюл. Стените и подът бяха блестящо бели, а в отсрещния край се виждаше втора двойна врата от стомана.
— Това не ми харесва — рече Девлин.
Отзад се чуха викове. Без да продумат, двамата се затичаха към двойната врата, която се отвори с пневматично съскане при приближаването им. Лъхна ги студен въздух, наситен с миризма на антисептик. Помещението бе полутъмно и те се затичаха от едно осветено петно към друго. Девлин усещаше, че залата е огромна. В далечината едва различаваше фигурите на двама души, застанали с гръб към тях. Без да спира, вдигна автомата и се прицели. Изведнъж лампите се включиха и заляха помещението с ослепително ярка светлина. Примигвайки, за да пригоди очите си, Девлин сграбчи ръката на Блеър, двамата се изпързаляха по полирания под и спряха.
Мъжете отпред бавно се обърнаха. Ал Даджал и Хайнрих Гант ги гледаха подигравателно.
— Виж ти… майор Девлин — рече Гант. — Колко мило, че се присъединихте към нас.
Ал Даджал пристъпи напред с разперени ръце и отворени длани сякаш се предаваше.
— Мистър Девлин, виждам, че сте въоръжен. Предполагам, бихте желали да ме застреляте право в сърцето?
— Бих го направил, ако си мислех, че имаш такова, студенокръвен касапин.
Ал Даджал отметна глава и се изсмя ледено.
— Ама че язвителен хумор, майоре. Наистина ще ми липсвате.
Девлин се прицели. Отгоре се чу смразяващо изщракване. Невидими ръце вкараха патрони в цевите на оръжията си. С крайчеца на окото си Девлин видя как Блеър поглежда за миг нагоре и отново се обръща към него. Тя протегна ръка и свали цевта на оръжието му към пода. Девлин също погледна нагоре. Върху металния мост високо под купола на залата се бяха наредили стражи с насочени към тях автомати. Двама други се втурнаха зад тях и изтръгнаха оръжието от ръката му. Някой рязко удари Девлин между лопатките и го стовари на колене. Друга мутра принуди Блеър също да коленичи до него. Ал Даджал се извиси над тях. Хвана Блеър за брадичката и грубо вдигна главата й. Наведе се, доближи нос до дългите кичури, провиснали пред лицето й, вдъхна дълбоко със затворени очи и целуна върха на носа й. Тъкмо вдигаше ръка да я удари с опакото на дланта си, когато се разнесе бавният и заповеднически глас на Гант.
— Не докосвай лицето й!
Ал Даджал отстъпи и свали ръка.
— Води ги! — извика той на стража, завъртя се на пети и се отдалечи.
Стъпките му отекнаха в мрака. Стражите грубо ги изправиха на крака и ги бутнаха напред, опрели дула в гърбовете им.
— Ясно ли ти е, че сме били като плъхове в лабиринт — прошепна Блеър на Девлин. — Устроили са всичко така, че да се озовем точно тук. Блестящо, направо нямам думи!
— Явно си имала по-добър план… и си го пазила за себе си, така ли, принцесо?