— Ах ти, твърдоглав тъпак. Мъже… на кого са притрябвали! Кретени! — озъби се Блеър.
— О, нима? Тъпкано ще ти го върна, сестро.
След като изгубиха черното бентли в натовареното движение, Чюи и Скаут решиха, че най-вероятно Девлин е бил откаран в имението на Гант в Девън. Чюи изстиска ягуара до капка и счупи всички английски рекорди по скоростно извънградско каране. Летяха по пътя, сподиряни от изумени погледи и гневно размахани юмруци. На последния завой Скаут вече се беше свил в седалката, побелял от страх, и повтаряше смятани за отдавна забравени молитви, като междувременно упътваше побъркания индианец зад волана.
— Още колко? — извика Чюи.
Скаут преглътна с мъка, когато ягуарът хлътна в една дупка и излетя във въздуха, след което се стовари отново на пътя. Главата на компютърджията едва не се потроши в таблото.
— Господи! Тук… отклонението!
Гладката спортна кола поднесе рязко, задницата й плесна като опашката на разярена акула и се озова в средата на тесния път.
— По дяволите, Чюи. Много съм млад да умирам!
Двойният ауспух изхриптя гърлено, когато Чюи отново натисна газта. Два грамадни джипа с военна маркировка се появиха от нищото и полетяха в канавките от двете страни на пътя. Широките им гуми вдигнаха пръски кал и катапултираха колите на асфалта. Спряха с писък на спирачки, блокирайки пътя. Вратите се отвориха и навън изскочиха войници, които бързо изтичаха за прикритие и насочиха автоматите си към ягуара.
— Тук определено са докачливи на тема превишена скорост — успя да изрече Чюи, докато дърпаше ръчната и в същото време завърташе докрай волана наляво.
Гумите на ягуара изсвириха и колата направи перфектно завъртане на 180 градуса.
— Господи! Само не ми казвай, че ще… — промълви Скаут.
— Гроб съм! — извика му Чюи, докато натискаше газта до дупка.
Ягуарът се стрелна напред, отдалечавайки се от джиповете. Куршумите пръснаха задното стъкло и по главата на Скаут се посипаха парчета.
— Ох, по дяволите — обезсърчено, но спокойно рече Чюи. — Колата е под наем!
Скаут облещи очи като паници, когато голям черен хеликоптер се спусна и увисна над пътя пред тях. Откосът от картечницата разкъса асфалта в посока към тях. Последните куршуми се забиха на няколко стъпки от носа на колата.
— Това е! — намръщи се Чюи и натисна спирачката. — Проклет да съм, ако трябва да купувам на Херц чисто нов ягуар.
Хеликоптерът кацна и вратата му се отвори. Приведен, с развени от перката пешове и рехави кичури, главен инспектор Нюли изтича към тях, следван по петите от двама готови за действие войници. Прозорецът от страната на шофьора се спусна и отвътре го поздрави зъбатата усмивка на Чюи.
— Няма да повярваш, че на задната седалка имам родилка, която всеки момент ще се пръсне, нали?
Нюли го изгледа кръвнишки, пъхнал ръце в джобовете на тренчкота си.
— Казано накратко, НЕ!
— Аха, така си и мислех — рече Чюи, докато двамата войници го изкараха от колата с насочени оръжия.
Набутаха ги на задните седалки на джипа със закопчани отзад ръце. Скаут клатеше глава, а Чюи си подсвиркваше „Самоубийството е безболезнено“ на M. A. S. H.
Нюли се обърна към тях и ги изгледа строго.
— А сега, ако обещаете да се държите добре, ще ви разкопчая.
Чюи мрачно кимна. Докато Скаут разтриваше китките си, Нюли обясни:
— От известно време държим под око сър Нейджъл Къмингс. Искахме да изиграе картите си. Вече разполагаме с доказателства, но се боя, че хората ви са загазили. Като че ли момчето на сър Нейджъл снощи е отмъкнало шефа ви Бил Соренсън и мис Медисън Деър.
Чюи рязко се наведе напред.
— Къде е тя?
— Спокойно, старче. Подозираме, че заедно с майор Девлин и доктор Кели са задържани против волята им в Рейвънскар.
Джипът подскачаше по неравното поле, докато говореше. Стомахът на Скаут се беше качил в гърлото. Накрая спряха. Посрещна ги офицер от специалните служби, който се отдалечи с Нюли. Чюи излезе навън и понечи да ги последва, но един едър войник му препречи пътя.
— Мърдай или… — започна Чюи и спря насред изречението. Беше сержант Конърс. — Добре, хубавецо. Чувам, че все се натрисаш, където не ти е мястото.
Нюли спря и се обърна.
— Сержант Конърс, запознайте ги с положението — рече той и продължи с офицера.
Застанаха до масата със сателитни снимки. Конърс запозна Чюи и Скаут с плана на имението, докато двамата отпиваха кафе от стиропорени чашки. Бяха мобилизирали два взвода на Специалните части на ВВС, защото Хайнрих Гант беше търговец на оръжие с достъп до високотехнологични военни системи. Конърс обясни, че според разузнаването зад имението имало пещера с изход към морето. Това наложило участието на трети екип от морските спецчасти — британския еквивалент на тюлените. Той обаче в момента бил зает с друга операция, което означаваше, че ще се наложи да разчитат само на фронтално нападение.