— Имаш ли представа какво кроят? — попита Чюи.
Сержант Конърс поклати глава.
— Да, и в това е проблемът — мрачно рече той. — Гант е като шибания Том Суифт38, когато стане въпрос за разработка на нови оръжия. Особено на гадни автоматизирани играчки.
Скаут нервно погледна часовника си.
— Наближава десет. Кога ще започне Нюли?
— Когато е готов, синко.
После се обърна към Чюи, който посрещна погледа му с каменно лице и стиснати челюсти. Скаут познаваше тази физиономия. Тя означаваше, че колелцата в главата на Чюи се въртят и че всеки момент ще се отприщи поредната щуротия. Конърс ги отведе при инспектор Нюли, който беше при свързочното звено. Млад мъж с пепеляво лице и слушалки се обърна към командира и прочисти гърлото си.
— Сър, моля за извинение, но…
Капитанът се намръщи.
— Казвай!
— Сър, предният наблюдателен пост съобщи за летящи караконджули.
— Да не искаш да кажеш, че са видели приближаващ самолет, войнико?
Младежът преглътна с мъка.
— Не точно, сър. — Трепна, сякаш очакваше да го ударят. — Съобщават, че някакво дете и старица току-що са прелетели над тях на височината на дърветата в посока към училището.
Отстъпи крачка назад и затвори очи. Капитанът изпсува цветисто. Младият войник се пресегна и включи видеосигнала от камерата на снайперистите. Над дъбовете се рееха момиче с блестяща на яркото слънце бяла рокля, хванало за ръка старица, която придържаше широкополата шапка на главата си. Всички се вторачиха в екрана с увиснали челюсти. Всички без Нюли, както забеляза Скаут. Сержант Конърс подсвирна.
— Леле и ако това не е Мери Попинс.
Камерата отново се насочи към земята и увеличи образа.
— Сър, нещо става!
Почвата се изду, сякаш отдолу копаеше някаква гигантска къртица. Миг по-късно от земята се появи някакво метално устройство.
— Господи, „Самсунг сентинел“ — промълви Скаут. — При това с ракетна установка!
— Какво рече, синко? — изтърси Нюли.
Металният звяр се издигаше вече на около метър и половина височина като някакъв смъртоносен робот. Големи правоъгълни лещи гледаха студено и безжизнено от туловището му. Машината започна да се обръща бавно, оглеждайки терена.
— Корейска разработка, излязла току-що на пазара — обясни Скаут. — Има инфрачервени и топлинни камери, лазерен мерник и… ето, ще ви покажа. — Скаут отиде до компютъра и зареди някакъв уебсайт. — Ето видеозапис на кутрето в действие.
Образът от гледната точка на робота показа двама мъже. Камерата ги проследи, докато се движеха. Единият се означи с правоъгълник. В центъра му замига червена светлина, показваща, че целта е прихваната.
Проклетото нещо свали първия човек с ярко проблясване, след което се прицели във втория и стреля отново. Глас на развален английски обясни как роботът никога не ядял, не спял и нямало нужда да бъде сменян на поста си. Последва демонстрация на системата му за противовъздушна отбрана.
— Боже мой! — промълви Нюли.
Всички отново погледнаха към екрана. Сентинелът завърташе ракетната установка към небето.
— Свалете тази гадост, преди да е издухала момичето и старицата! — изкрещя Нюли.
Вниманието му се отклони от рева на двигател. Обърна се точно навреме, за да види Чюи зад волана на близкия джип, ухилен до ушите и махащ за довиждане. Сержант Конърс скочи на седалката до него и затръшна вратата. Нюли се втурна към тях.
— По дяволите! Спри, побъркано индианско копеле! До гуша ми дойде от щуротиите ти!
Задницата на джипа рязко се завъртя и оплиска инспектора от глава до пети с кал.
Капитанът изникна до Нюли, подаде му кърпа и посочи оплесканото му лице. Зад тях се чу тревожният вик на войника.
— Сър, сентинелът току-що изстреля ракета!
38
Том Суифт — изобретател, герой от романите на Виктор Епълтън от началото на 20 в. — Б.пр.