37.
Изгубените момчета се бяха сгушили едно в друго и надничаха през телената ограда на Едем. Гейбриъл бе доловил присъствието на Уенди и всички се бяха втурнали навън на площадката. Питър и Гейбриъл се бяха вкопчили в оградата и отчаяно се мъчеха да я открият.
— Вижте! — извика Джонбой и посочи небето. — Там горе… лети.
Подобно на зрители на въздушно шоу, Изгубените момчета завъртяха едновременно глави и вдигнаха ръце, за да предпазят очите си от яркото слънце.
— Виждам я! — развълнувано възкликна Питър.
— И аз! — изписука Гейбриъл. — Лети със своята фея кръстница.
— Ох, Господи, Уенди е в опасност — мрачно се обади Раджи. — Виждам как след няколко минути излита ракета и я пръсва заедно със старицата на парчета!
Гейбриъл обърна насълзените си очи към брат си и задърпа ръката му.
— Направи нещо, Питър. Използвай силата си.
Питър погледна надолу към него. Погледите им се срещнаха и той кимна. Внезапно синьото небе бе прорязано от дирята на ракета.
— Олеле! Лети право към тях! — извика Джонбой.
Питър изправи рамене и се загледа нагоре, съсредоточавайки се изцяло върху ракетата. Ръцете му се свиха в юмруци и челото му се намръщи от силната концентрация. Водена от невидима сила, ракетата внезапно зави надясно, профучавайки на педи от Уенди и старицата. Направи широк обратен завой и се насочи надолу. Заби се право в сентинела с оглушителен гръм и ярък блясък. От робота не остана и следа. Гейбриъл извика радостно и заподскача.
— Успя, успя!
Раджи тупна Питър по гърба и се усмихна.
— Добро представление, старче.
— Да, бива си те, Питър — обади се Джонбой.
Питър издиша затаения дъх и поклати глава.
— Не бях сигурен, че мога да местя нещо толкова голямо и толкова надалеч.
Пискливият глас на мис Бейлок се разнесе зад тях. Обърнаха се и я видяха да пристъпва като гладен чакал, вперила в тях злобните си жълтеникави очи. От двете й страни вървяха двама мъже от персонала.
— Хванете малките чудовища! — заповяда мис Бейлок. — Отведете ги в Тъмната стая.
Дебеловратите типове се понесоха към тях. Изгубените момчета се хванаха за ръце и застанаха едно до друго, гледайки навъсено приближаващите мъже. Цветът на очите им започна да се променя от тъмносин в ослепителнобял. Въздухът се изпълни с бръмчене. В следващия миг черен облак стършели излетя от дърветата и се стрелна към нападателите. Те запищяха и размахаха ръце в напразни опити да прогонят разгневените насекоми. Паднаха на земята, покрити от движеща се жълто-кафява маса. Бейлок замръзна като статуя, облещена от ужас.
— По-добре ни остави на мира, дърта вещице — тихо рече малкият Гейбриъл, чиито очи продължаваха да излъчват ослепителна светлина. Бейлок заотстъпва заднешком, без да сваля поглед от Изгубените момчета.
— По-късно ще се разправям с вас, гадни изчадия — закани се тя в пристъп на безсилие.
— Има пистолет! — извика Раджи, който можеше да вижда напред в бъдещето.
Миг по-късно в кокалестата й ръка се материализира револвер. Погледът на Питър се заби в Бейлок и я спря със сияйната си сила.
— Не гледай, докато не ти кажа, Гейб — рече той на малкия си брат, без да сваля очи от жената.
— Добре — отвърна Гейб, затвори очи и се извърна.
Пистолетът на Бейлок се затресе неудържимо, китката й бавно се обърна и насочи дулото към собствените й гърди. Питър се взираше и очите му блестяха в ярко синьо-бяло сякаш бяха от огън и лед едновременно. Мислено си представи лицата на другите момичета и момчета, които мис Бейлок бе завлякла в Тъмната стая, за да не се появят никога повече. Изгарящият му поглед запулсира — отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо като сигнална светлина. Лицето на старата вещица се изкриви от ярост и ужас, когато ударникът на револвера бавно се вдигна. Силният гърмеж отекна през площадката и мис Бейлок рухна на земята.
— Свърши ли? — попита с тънко гласче Гейбриъл.
— Да, вече няма да отведе никого в Тъмната стая — отвърна Питър и пое дълбоко пречистваща глътка въздух.
Ярката светлина в очите му бързо помръкваше.
— Да тръгваме, момчета. Уенди се насочи към голямата къща — обади се Раджи. — Има нужда от нас.
38.
Девлин още кипеше от яд, че са го прилъгали като някакъв плъх в капана на Гант. Китките му бяха закопчани на гърба с белезници. Седеше на дървен стол с твърда облегалка, ограден от две въоръжени мутри. Огледа се. Бяха ги отвели в огромно помещение, прилично на склад. Примигна. Ярката светлина почти го ослепяваше. Окачени мостчета, скелета и пътеки образуваха кръгла стоманена стена около него. Техници в дълги лабораторни престилки се въртяха около сложно на вид електронно оборудване, покриващо полирания бетонен под. Змийско гнездо кабели се виеше към центъра на помещението, който не бе осветен от прожекторите. Стори му се, че в сенките кабелите се свързват с някакво огромно устройство с неясно предназначение. Но къде беше Блеър? Бяха ги разделили веднага щом пристигнаха тук. Редица прожектори светна отгоре, осветявайки част от тъмното пространство директно пред него. Блеър седеше на стол край стара маса. Ал Даджал стърчеше зад нея с ръка върху голото й рамо. Хайнрих Гант се плъзна от сенките.