— Помислих си, че може би ще поискате лично да наблюдавате малкия ми експеримент, майор Девлин. Сигурен съм, че вече умирате от любопитство.
Девлин реши, че е най-добре да печели време.
— Явно си готов на всичко, за да постигнеш целта си. Казват, че си бил гений, Гант.
Гант сви тесните си рамене и отиде до лабораторната маса. Взе малка клетка и се върна при Девлин, като я вдигна пред лицето му.
— Как ви се харесва малкото ми създание?
Девлин се вцепени. Две безумни очи се взираха в него от безформена глава, напомняща главата на плъх. От устата на създанието се стрелна раздвоен език, разкривайки мънички редове остри като бръснач зъби. Езикът бе черен и грапав. Главата бе прикрепена за тяло на гущер с нокти на краката и опашка. Лигавата му кожа бе нашарена от жълти и черни петна. Отвратителна гледка.
— Кръстоска между бозайник и влечуго — обясни Гант. — Плъх и саламандър.
Девлин се изсмя подигравателно.
— Значи си разработил някакъв нов метод за снаждане на гени? А казват, че не можело да се направи…
— Сарказмът не ви отива, майоре. Кръстосването на видовете не бе постигнато по този метод. Открихме, че ДНК може да се променя на квантово ниво. Като облъчим зиготата на гризача с лазер и след това прекараме същия лъч през зиготата на саламандър, получаваме…
— Изрод — прекъсна го Девлин. — Гант, ако не си напълно побъркан, то си поне на половината път към лудницата.
Гант свали клетката и я подаде на стоящия наблизо асистент.
— Приличам ли ви на луд, майоре? Случайно да беснея и бърборя като ненормален? Натрупал ли съм огромно богатство, или това е само някаква маниакална заблуда, споделяна и от двама ни? Заблуда, споделяна дори и от правителството ви, щом ви е пратило с тази жена тук да крадете тайните ми?
— О, в това отношение напълно грешиш, Гант. Пратиха ме да те убия. А доктор Кели няма нищо общо с това. Пусни я. Имаш работа с мен.
— Говорите на вятъра. Разбирате ли, съдбата доведе мис Кели при мен. — Обърна се и отиде до масата, после кимна към стража. — Доведете майора по-наблизо, моля.
Стражите дръпнаха грубо Девлин и го замъкнаха до друг стол край масата.
Двамата с Блеър се спогледаха. Лицето й бе бледо, долната й устна леко трепереше. Тя погледна към Гант и заговори с подигравателен тон:
— Виждам, че сте изложили колекцията си от крадени антики специално за мен.
Ръкописът на Войнич лежеше отворен на масата. Ацтекското огледало от обсидиан на доктор Джон Ди и покритият с восък таблет бяха сложени между златни свещници, украсени с дълги черни свещи.
— О, недейте така, мис Кели. Прекалено сте скромна. И вие ще участвате. Ще използваме второто ви зрение, вашето наследено ясновидство, за разшифроването на Войнич и отключването на вратата.
До него се появи асистент с нещо като картина, покрита с черен плат. С едно движение на китката Гант свали покривалото. Под него наистина имаше портрет с маслени бои в позлатена рамка. Броди не можеше да повярва на очите си. От картината го гледаше Блеър, облечена в рокля от шестнадесети век, идентична с онази, която носеше. Когато се вгледа по-внимателно, различи издайническите пукнатини, които показваха, че картината е или майсторски фалшификат, или съвсем истинска.
— От изражението ви разбирам, че нямате абсолютно никаква представа за скъпата ви прародителка — обърна се Гант към Кели. — Историята е била сурова към нея и съпруга й. Него го обявили за крадец и фалшификатор на пари. Нея я споменават само в епизода с размяната на съпруги, без да кажат нито дума за истинските й таланти. Типичен сексизъм от тяхна страна, не мислите ли? Или може би целта е била да се скрие истинската тайна на великото дело на алхимията — soror mystica.