Елиминираха доста от хората на Гант, чиито тела лежаха безразборно около тях. Снайперистите по покрива на имението принудиха повечето от нападателите да потърсят прикритие около двора. Нюли надникна зад ъгъла. Куршумите се забиха в стената, покривайки главата му с частици хоросан и разбити тухли.
— Мамка му! — извика той и побърза да се скрие. — По дяволите, иска ми се да можехме да изчакаме нощта. Копелетата са по-добре въоръжени и имат по-добри позиции.
Друго отделение лежеше зад дългата каменна стена вдясно от тях.
— Хеликоптерът да свали чекиджиите от покрива! — излая Нюли в радиостанцията. — Направо ни прошиват задниците тук!
— Разбрано — отвърна гласът на капитана.
Скаут чу равномерното тракане на роторите и хеликоптерът мина над тях. С тракащи 20-калиброви картечници машината полетя към имението като разгневен стършел. Хората на Нюли нададоха радостни викове, когато куршумите се забиха в сградата, разбивайки стъкло и тухли. След това картечните откоси пробягаха по покрива. През ръба полетяха тела и изпопадаха по цветните лехи долу. Войниците прехвърлиха каменната стена, докато колегите им ги прикриваха с масиран огън. От покрива излетя ракета.
— Ох, Господи! Имат Стингер! — извика Скаут.
Секунда по-късно ракетата намери целта си. Хеликоптерът получи пряко попадение и експлодира в огнена топка. В двора се посипаха шрапнели и отломки. За момент стрелбата прекъсна.
Скаут чу рев на дизелов двигател и се обърна към звука. В далечината видя как вратите на сглобяемата военна барака се отварят. Рифелуваната стомана се огъна под силата на подобната на танк машина. Чудовището бе ниско, с клинообразна предница, с по три огромни гуми от двете страни. Понесе се към каменната стена и я проби с лекота, сякаш беше картонен макет на снимачна площадка. След като излезе от облака прах, машината направи рязък завой наляво и веднага зави надясно, сякаш бе замаяна от сблъсъка. Накрая продължи направо по външния периметър на двора. На пътя й се оказа голям черен седан, който бе премазан като консервена кутия. Но след това машината се блъсна в друга кола, даде прекалено бързо заден и удари задницата си в един камион. Дизеловият двигател нададе вой. Подобно на разгневен звяр, машината се замята напред и назад, докато не се освободи.
— Това нещо е полудяло! — изкрещя Нюли на войниците зад другата стена, която блокираше пътя на танка. — Разкарайте си задниците оттам!
Няколко войници откриха прикриващ огън срещу покрива, докато застрашеното звено се изтегли. Танкът се блъсна в стената точно когато последният щурмовак успя да се изнесе. Разнесе се оглушителен тътен. Танкът стреля с грамадното си оръдие. Оръдейната кула се завъртя и машината отново откри огън. От дулото се вдигна дим.
— Не знам кой кара това чудо, но явно е на наша страна — изкрещя Скаут.
Все още клекнал под прикритието си, Нюли тръсна глава.
— Какво? Нищо не чувам, по дяволите.
Предната врата се отвори и хората на Гант се изсипаха навън, като хвърляха оръжията си и вдигаха ръце. Екипите се втурнаха към тях с насочени автомати, като им крещяха да паднат на колене. Нюли се изправи и разкърши рамене. Оправи вратовръзката си и тръгна към танка, следван от Скаут. Боец от Специалните части стоеше отгоре му с объркано изражение. Капитанът изтича до Нюли.
— Какъв е проблемът? — извика той на войника.
Човекът поклати глава и махна с ръка към машината.
— Това чудо няма входни люкове.
— Хей, момчета — извика капитанът на друга група бойци. — Проверете за странични врати. И внимавайте.
— Не мисля, че е необходимо — намеси се Скаут. — Това е Тор, АСМ.
— Какво? — не разбра Нюли.
— Автоматизирана самоходна машина — обясни Скаут. — Отначало не бях сигурен, но когато видях колко непостоянни са движенията й, ми се стори логично. Моделът се различава от нашите и…
Капитанът се завъртя към Скаут.
— Чакай малко, синко. Би ли ми обяснил… кой, по дяволите, управлява този звяр?
При тях дотича командир на отделение.
— Прощавайте, сър, но…
— Сега пък какво, сержант Питърс? — изръмжа капитанът. — Районът обезопасен ли е, или не, мамка му.
Питърс се обърна и посочи група момчета, водени от двама войници със сурови лица. Когато децата застанаха пред тях, челюстта на Нюли увисна.