— Капан! И се натресохме право в него.
Чу се звук като от течаща вода. Някаква мазна течност бликна от дюзите по перваза и плъзна по пода. До носа му достигна острата миризма на тлееща гума. Погледна надолу и видя, че подметките на кубинките му димят сякаш проядени от киселина.
Погледът му се стрелна към Чюи, който безуспешно се мъчеше да вдигне крак. Когато все пак успя, от подметката му се разтегли лепкава гума като разтопено сирене на пица, която го приковаваше към пода и го обездвижваше. Индианецът направи кисела физиономия.
— Някакъв суперкаустик, може би С-плюс. Разтопява ни подметките. Трябва да се отървем от тях!
Така и направиха. Дюзите се задействаха отново и изплюха нещо като сапунена пяна.
— А сега какво? — недоволно възкликна Конърс. — Да не са решили да ни изкъпят до смърт?
— Задържаща пяна — горчиво се изсмя Чюи.
Глухо тупване привлече вниманието им. Двамата вдигнаха очи. Нещо като робот се стрелна от ъгъла, блъсна се в стената и отчупи парче мазилка. Завъртя се и тръгна право към тях. Двигателят му бръмчеше усилено, задвижвайки подобната на танкови гъсеници ходова част. Чюи забеляза, че пяната е покрила само площта около тях и не пречи на робота. „Умен кучи син е този Гант.“ Беше на петнайсетина метра… и приближаваше бързо. От монтираните високо лещи се появиха зелени лазерни лъчи, опипващи коридора.
— Какво, по дяволите… — промълви Конърс.
— Робот — прехващач — дрезгаво обясни Чюи и се прицели в приближаващата дивотия.
Седем метра. Потната лапа на Чюи стисна дръжката на автомата и той примигна, за да махне потта от очите си.
— Добре. Да върнем този беглец в склада за отпадъци! — рече Конърс.
Четири метра… Внезапно роботът спря. За миг се възцари пълна тишина. Без да се колебаят, двамата натиснаха спусъците. Трясъкът в тесния коридор бе оглушителен. Куршумите им обаче отскочиха от металната коруба на чудото, без да му сторят нищо. То стоеше мълчаливо и загадъчно, сякаш им се подиграваше. Двамата вдигнаха димящите дула на автоматите.
— Заляхме го с цял порой олово, без дори да го одраскаме! — изпухтя със зачервени бузи Конърс.
Сякаш в отговор от робота се чу тъп звук като изстреляна от тръба топка за тенис. Снарядът се изтъркаля и спря в краката им. Преди да реагират, в стоманената топка се отвориха вентили и засъска газ. Бяха забравили да си вземат предпазни маски. Роботът рязко се обърна и се отдалечи с бръмчене, търсейки други цели. Чюи пое дълбоко дъх, когато зеленикавата мъгла се плъзна към него. Беше бивш тюлен и участник в олимпийския отбор по плуване. Имаше рекорд по бруст и неофициален рекорд за задържане на дъх под вода. Конърс пък беше заклет пушач и единствените му претенции в областта на спорта бяха да се бори с гризли с едната ръка, докато се налива с „Гинес“ с другата. Чюи виждаше, че газът вече започва да му действа. По симптомите беше ясно, че в газа има психо-физическа съставка. Лицето на Конърс стана тебеширенобяло. Залитна с треперещи клепачи, преви се, повърна и започна да върви бавно в кръг. Чюи го гледаше с присвити очи, затаил дъх. Лицето на шотландеца остана безизразно, погледът му — празен. Подобно на умопобъркан пациент в тапицирана килия, той се облегна апатично на стената и се свлече в ступор на пода.
Чюи реши, че това е някакво успокоително, най-вероятно смес от торазин и бензодиазепини, предназначено да отблъсне натрапника, безпомощен и безопасен като кутре. Рекордът му за задържане на въздух под вода беше седем и половина минути. Но тогава бе стоял неподвижно на дъното на басейн. Докато премяташе Конърс през рамо, Чюи си помисли, че заслужава златен медал, ако успее да отнесе припадналия шотландец на безопасно място, преди изгарящата болка в дробовете му да го накара да отвори уста.
Четвърта част
Алиса в Огледалния свят
40.
Уенди и Джини се спуснаха меко на перваза, промъкнаха се през таванския прозорец и тръгнаха през имението, водени единствено от инстинкта си. Джини коментираше луксозната мебелировка и гоблените. Обиколиха етаж след етаж. Срещнаха няколко прислужници, които бързаха по коридорите с куфари в ръка, мъчейки се да избягат от атакуваното имение. Джини кимаше и ги поздравяваше учтиво, но без да получи отговор. Задъхано креташе на кекавите си крака, теглена за ръката от Уенди.
— И ако на това му викат възпитание — възмутено рече тя, докато махаше влакънце паяжина от косата си. — Не знаят да кажат едно добър ден. Попитах хубавия прислужник къде е клозетът, а той ме изгледа сякаш съм дървеница.