На задното стълбище Уенди внезапно спря и се преви от болка. Джини я прегърна със слабата си ръка и я притисна до себе си.
— Блеър?
— Някой й причинява болка. И не само на нея. Трябва да бързаме, Джини.
— Е… хайде тогава, госпожичке… Старите ми крака не ме държат. По-добре да летим.
Уенди се изправи и пое дъх. Хванати за ръце, двете се понесоха над стълбището към най-долния етаж.
Сърцето на Девлин се сви болезнено. Изтерзаното тяло на Бил Соренсън висеше високо горе, окачено на дълга верига. Рееше се като ранен ангел. Бяха го съблекли съвсем гол. Целият бе в синини и петна засъхнала кръв. Гант посочи люлеещото се като махало тяло пред лъча на прожектора.
— Нарича се стрападо. Уред за мъчения, използван активно от доминиканците по време на Инквизицията. Много оригинално, нали разбирате. Хващали неверник или евреин, което за тях било едно и също, връзвали ръцете му отзад и закачали китките за скрипци. После го вдигали до тавана с окачени за краката тежести.
На Броди му се догади. Погледна го с безизразна физиономия.
— Ще гориш в ада, Гант.
— Предполагам, че в крайна сметка наистина ще горя. Но дотогава има много, страшно много време, мистър Девлин. Разбирате ли, аз също като Фауст сключих договор с дявола. Всички правим компромиси, всички си имаме цена. Аз просто използвам времето си, докато не изтече срокът и дяволът не завлече душата ми в огнената яма. А вашият приятел — той посочи Соренсън и се изсмя тихо — вече е там.
Ръката му завъртя някакъв кран. Дюзите под Соренсън избълваха син пламък. Броди се вгледа и забеляза, че струите излизат от легло от насочени зловещо нагоре шипове. Ако го откачат, Соренсън ще се наниже върху тях и ще бъде изпечен жив.
— По-добре да намаля малко. — Пламъците угаснаха. — Ето, нали виждате. Не искаме да избързаме със смъртта на приятеля ви.
— Любезен домакин — рече Броди.
Гант се засмя.
— Както виждам, не сте изгубили присъствие на духа. Това е добре. Ще ви потрябва. Но както обяснявах… тежестта изкълчва ставите на мистър Соренсън една по една. А има и още.
Гант даде знак и der Eisaxt сграбчи месингов лост, свързан със серия зъбни колела, контролиращи макарите. Веригата се опъна, стягайки китките на Соренсън. Der Eisaxt дръпна лоста напред, веригата затрака и тялото на Соренсън започна да се издига все по-нагоре и по-нагоре. Гант му заповяда да спре.
— А сега идва ред на коронния номер! — с блеснали очи рече той.
Отново даде знак. Веригата се отпусна бързо, като едва не запуши. Соренсън полетя надолу. Der Eisaxt дръпна лоста, тялото внезапно спря, чу се хрущене на кости и Бил се сгърчи от неописуема болка. Чупеха се китките. Късаха се сухожилията. С всяко издигане и падане. Отново и отново. Стомахът на Броди вече не издържаше. Гант продължи да говори, долепил длани като за молитва.
— Сега вече разбирате. Всичко е в страха на очакването. Той разпъва ума на човека, а това е много по-лошо от самата болка. Съзнанието се прекършва, преди тялото да се предаде.
Блеър се размърда в стола си, но Ал Даджал я държеше здраво.
— Шибано садистично копеле. Пусни го и ще направя каквото искаш.
Тялото на Бил Соренсън лъщеше от пот. Главата му беше отпусната безжизнено върху гърдите. Някъде отгоре се разнесе разтърсващ гърмеж. Един страж изтича до Гант и прошепна нещо в ухото му. Гант завъртя очи и въздъхна.
— Ал Даджал, изглежда, че кавалерията е пристигнала да спасява гостите ни. Би ли се погрижил да запечаташ вратите на подземието? И виж дали автоматичната защита работи добре.
Ал Даджал кимна отсечено и изтича да изпълнява. Вместо него до Блеър застана един от стражите.
— О, не хранете излишни надежди, мис Кели — меко рече Гант. — Това помещение е непревземаемо. Освен това имам много тайни пътища за измъкване. И тъй, вече съм сигурен, че ще ми съдействате изцяло, мила моя. Но чакайте, има и още. Да видим момичето!
Щракна с пръсти и отгоре се включи още един прожектор. В ярката му светлина Броди видя другия липсващ член на екипа — Медисън Деър. Беше затворена в стъклен цилиндър с височина около три и половина метра. Сети се, че това е осъвременена версия на прочутата Китайска клетка за водно мъчение на Худини. Жената висеше надолу с главата на няколко стъпки от дъното на стъкления затвор. Дългата й коса се полюшваше под нея.