— Медисън! — извика Броди.
Успя да различи изражението й. Не изглеждаше добре. Лицето й бе зачервено. Кръвта нахлуваше в мозъка й от Бог знае колко време.
Когато чу гласа му, Медисън започна да се гърчи и да прави отчаяни опити да се хване за глезените и да се изправи. Накрая със силен стон се отказа и отново се отпусна, като се заклати мудно. Гант направи знак на Марго.
— Заведи го по-близо, за да може да вижда по-добре. И освободи ръцете му.
Марго грубо дръпна Броди и го поведе с опряно в гърба му дуло. Със свободната си ръка извади автоматичен нож. Натисна бутона и острието изскочи. С рязко движение разряза пластмасовите белезници. Наведе се напред към него.
— Мисля, че изглежда доста съблазнително в това положение, нали, любовнико? — прошепна му тя. Гласът й бе пропит с похот. — И нея ли чукаш?
Броди понечи да се обърне към нея, но тя го смушка с дулото на автомата си.
— Върви, любовнико. Опиташ ли още веднъж, ще пусна куршум в гръбнака ти. Ще останеш сакат за цял живот. Ако изобщо оживееш.
Броди застана мълчаливо до цилиндъра, като разтриваше китките си. Забеляза, че към дъното на стъкления затвор са прикрепени пластмасови тръби. Приклекна, за да изравни лицето си с това на Медисън. Сините й очи откриха неговите. Гласът й бе малко приглушен от стъклената преграда.
— Господи, Броди, това наистина ли си ти?
Той кимна и се усмихна. Познаваше добре Медисън и знаеше, че е безсмислено да се опитва да я утешава. Вместо това трябваше да събуди адреналина й с гняв.
— Кисна тук, хлапе. Ти добре ли си?
Медисън се намръщи и го изгледа свирепо.
— Ама и ти си един, Броди. Нима ти изглеждам… добре!
Гант се присъедини към Девлин до цилиндъра.
— Лично го проектирах. — Почука стъклото. — Бронирано е, а в същото време е чисто като кристал. — Погледът му се впи в Девлин. — Изучавам човешкото поведение, майоре. Както казах, всички си имаме цена. И всички си имаме своите най-тъмни страхове. Доктор Кравен имаше възможност да постави милата мис Медисън под хипноза с помощта на опиати. Била е доста приказлива, нали, докторе?
Кравен беше застанал до Гант.
— Ja, сподели сънищата си, сексуалните си фантазии… — на свинското му лице му се появи усмивка — и което е най-важно, най-ужасните си кошмари. Оказа се, че като дете мис Медисън Деър едва не се удавила. Освен това изпитва смъртен страх от гризачи и влечуги, а това по една случайност много добре отговаря на нуждите ни.
— Достатъчно — намеси се Блеър. — Пусни ги и ще направя каквото искаш. Престани да ги мъчиш.
Гант кимна на Кравен, който отиде до Блеър. Направи й инжекция в рамото и отстъпи назад.
— Ще подейства след няколко секунди — рече той на Гант.
Гант седна на масата срещу Блеър. Плъзна към нея обсидиановото огледало и ръкописа на Войнич. Главата на Блеър започна да се люшка и очите й се завъртяха в черепа. С успокояващ, монотонен глас Гант започна да я вкарва в хипнотичен транс.
— Връщам те в майчината ти утроба, а сега и още по-назад във времето, преди да си била зачената. Намираш се в друго време, на друго място, в минал живот.
Блеър се размърда и изстена. Кимна вдървено. Думите на Гант сякаш я пренесоха в миналото.
— Годината е хиляда петстотин осемдесет и шеста. Името ти е Джоан Купър Кели, първожрица на тари. Чуваш ли ме, Джоан?
— Чувам те — отвърна Блеър на стар английски диалект.
— Вгледай се добре в черното огледало — нареди й Гант и го постави в ръката й. — Какъв е ключът към разчитането на ръкописа на Войнич, който лежи пред теб?
Очите й се отвориха. Съненият й поглед се отмести от ацтекското огледало към книгата и обратно. Протегна ръка и прокара пръсти по текста, като се взираше в черната повърхност на обсидиана.
— Това е Розетският камък — прошепна тихо тя. — Ключът към първия универсален език. Към езика, говорен преди Вавилонската кула.
Развълнуван и изпълнен с очакване, Гант се наведе напред.
— Къде е ключът?
Все още в дълбок транс, Блеър отвори на последната страница от ръкописа. Пръстите й пробягаха по текста.
— Тук е ключът… „На мен Уриил даде тайната на портата.“ — Клепачите й трепнаха. — Сигилът39 на истината скрива ключа към вратата.
39
Сигил — руна от магическата азбука на тевтонците; означава слънце; използвана е от нацистката паравоенна организация SS като символ.