— Какво има, Юсеф? — объркано попита тя.
В отговор се разнесе резкият трясък на автоматите.
На границата между Сирия и Ирак
В 4:00 два хеликоптера „Чинук“ излетяха от секретната пустинна база западно от Мосул и се насочиха към границата. На теория подобна мисия бе извършена от спецслужбите в началото на „Пустинна буря“.
Саддам Хюсеин бе насочил далекобойни ракети „Скъд“ към Саудитска Арабия и Израел. Макар да бяха сравнително неефективни, ракетите всяваха ужас и паника. Разузнаването предполагаше, че бойните им глави съдържат невропаралитичен газ, може би зарин, или биологично оръжие, вероятно антракс. Въпреки множеството бомбардировки мобилните ракетни установки не бяха ликвидирани. Иракчаните ги криеха под мостове и в хамбари и често оставяха на открито макети. Беше взето решение да се неутрализира иракския команден център на четиридесет мили южно от Багдад. Както по време на „Пустинна буря“, хеликоптерите превозваха два екипа. Първият трябваше да ликвидира целта, а вторият — да осигури защитния периметър.
Майор Броди Девлин обаче знаеше, че тази мисия е съвсем различна. Щяха да направят удар с отмъкване. Иначе казано — да извършат незаконно отвличане на гражданин на чужда страна, при това на чужда територия. Страната бе Сирия, а жертвата беше известна като Ал Даджал, безскрупулен бивш агент на КГБ, превърнал се в мускулна сила на сирийското правителство. Според съвместното заключение на президента на Съединените щати и министър-председателя на Обединеното кралство Ал Даджал бе определен като кръвожаден военнопрестъпник. Слуховете за геноцид в Сирия бяха потвърдени от местни източници. Имаше дори фотографии на трупове, нахвърляни в масови гробове като наръчи дърва, със завързани ръце; за жените и децата имаше далеч по-„хуманен“ край — куршум в тила.
Майор Девлин пътуваше в първия хеликоптер. Екипите бяха съставени от американци и англичани. Кодовото название на цялата група бе Черна спецчаст. Британците бяха пратили ветерани, които в момента не се намираха на активна служба; предимно от Специалните части на ВВС и бойци от антитерористичните части на Кралските военновъздушни сили, както и екип от морските спецчасти — еквивалент на американските „тюлени“. Девлин, който предпочиташе приятелите и колегите му да го наричат Броди, командваше агентите от новия отдел на Министерството на отбраната.
В миналото основните човешки ресурси за явни и секретни паравоенни операции се осигуряваха от частите „Делта“. Но напоследък покрай прекалено голямата публичност и ролята им в узурпирането на Държавния департамент от частната фирма „Блекуотър“ се появи нужда от създаването на нова спецчаст — „Омега“. Името бе идеално подбрано. „Омега“ е последната буква от гръцката азбука и съответно групата символизираше последното средство.
„Омега“ се състоеше от бивши служители в спецчасти и неколцина „мозъци“, както ги наричаха обикновените бойци — млади учени от различни области, работещи под крилото на армейския Отдел за развитие на бойните системи или на други федерални агенции.
— Една минута до границата, майоре — разнесе се в слушалките гласът на пилота.
Хеликоптерите летяха ниско, за да не попаднат в обхвата на радара. Макар Девлин да знаеше, че в иракското въздушно пространство може да се проникне със същата лекота, с която конска муха минава през раздрана мрежа на прозорец, макар да си даваше сметка, че израелците и руснаците бяха унищожили по-голямата част от иракската противовъздушна отбрана, стомахът му се сви, когато преминаха границата. Реши, че щом той е изнервен, същото важи и за хората му.
— „Алфа“ и „Бета“, проверка на оръжията и системите — излая той в микрофона си.
Когато командирите на отделенията потвърдиха командата, Девлин тръгна из хеликоптера, като разменяше по някоя дума с бойците и преглеждаше екипировката им. Заместникът му лейтенант Бракстън застана до него.
— Като в доброто старо време, нали, Броди?
Девлин се усмихна и кимна.
— Какво ни казва разузнаването?
Бракстън кимна към свързочника Скаут Томпсън, чиито пръсти летяха по клавиатурата на полевия лаптоп.
— С любезното съдействие на Ленгли си имаме око в небето, „Глобъл Хоук“. Съобщават, че целта отново се движи и се насочва към североизточния сектор, както и беше предвидено — каза Скаут и побутна рамките на очилата си, за да ги върне на мястото им.