— Lux, светлината е отговорът. Мила моя, иде ми да те целуна.
Блеър махна кичур коса от очите си и се намръщи.
— Опитай, нещастнико, и ще се чудиш откъде ти е дошло.
Гант се разсмя от сърце.
— Говорих образно, мило момиче. Но татуировката и предадените от теб думи на Ал Джабир наистина ми изясниха всичко.
Откъм Соренсън се чу стон като на ранено животно в капан.
— Гант! — извика Броди. — Обеща да пуснеш приятелите ми, ако тя ти помогне.
Гант бе зает с настройването и програмирането на лазера.
— Да. Кравен — с подигравателен тон рече той, без да вдига поглед от клавиатурата, — след като мина през портала, можеш да се „погрижиш“ за гостите. В края на краищата дадох думата си на джентълмен.
Кравен кимна и на лицето му заигра усмивка. Броди забеляза самодоволната му физиономия.
— Виж какво, Гант. Получи каквото искаше. Пусни ги.
— Даде думата си на джентълмен — добави Блеър.
Гант вдигна очи за момент и се разсмя.
— Но аз не съм джентълмен, мила моя. Не би трябвало да се доверяваш на човека, който те отвлече и накълца брат ти.
Блеър изду бузи и издиша. Очите й горяха от ярост.
В предната част на лазера имаше полирана месингова тръба, разделена от големи пръстени от скъпоценни камъни с различни цветове. Прегърбен и напрегнат, Гант завъртя внимателно опаловия сякаш фокусираше гигантски телескоп.
— Готово — каза той на Кравен и потри ръце. — Лещите са калибрирани точно. — Извади от джоба си книжка с червена подвързия и се обърна към Блеър. — Доктор Юнг е нахвърлял плана на този чудесен апарат в дневника си, който вашият скъп брат отец Кели бе така добър да открие за нас в Истанбул. — Тънките му пръсти погалиха с възхищение дългата месингова тръба. — Юнг казва, че е чел за загадъчно устройство от лещи и скъпоценни камъни, което усилва светлинните вълни. Конкретният план му се е присънил. Нарекъл го „Факелът на Орион“.
Гант нагласи един циферблат и лазерът издаде пулсиращ барабанящ звук. Натисна един превключвател и устройството се съживи. Тънък бял лъч освети първия череп, който заблестя в алено, след което се отрази към втория, който засвети в жълто, а след това към третия и той стана изумруден. Лъчите се отразяваха от череп на череп, обагряйки ги в зловещи оттенъци на цветовете от спектъра. Въздухът се изпълни със статично електричество. Запулсира. Затрепери.
Гант и Блеър отстъпиха от кръга, когато лъчът се насочи към центъра на огледалото и озари тринадесетия череп с чиста, бликаща енергия светлина. Лазерът започна да прегрява и запуши; изгасна и додекаедърът от пречупените през черепите лъчи помръкна и изчезна. По дължината на дебелите кабели пробягаха искри. Изолацията им започна да се топи и да капе на големи капки гореща гума и пластмаса върху хората долу. Кабелите се откъснаха от големите трансформатори и се замятаха като змии по пода, плюейки синьо-бели дъги от оголените си краища. Компютърното оборудване в огромната лаборатория прегря и замята искри като бенгалски огън по мостовете под купола. Техниците и стражите напуснаха постовете си и се втурнаха да търсят прикритие.
Погледът на Броди отново се насочи към кръга от черепи. Огромното огледало започна да трепти; излъчваше малки точици светлина, които се зареяха във въздуха, ставайки все по-големи и по-големи; потокът светлина се засили. Сякаш самите фотони се уголемяваха и раздуваха със свръхестествена еластичност. По ръцете на Броди пробягаха тръпки. Гръм разтърси въздуха и в същия миг се появи стълб от светлина, който се въртеше и ставаше все по-широк. И все по-висок и по-висок. Тогава светлината започна да помръква. Ставаше все по-тъмна и по-тъмна. Постепенно прие формата на блестяща черна елиптична повърхност с диаметър около шест метра. По ъглите затанцуваха искри, които внезапно угаснаха. Сякаш под въздействието на невидима сила огромната черна леща се завъртя като хвърлена върху мраморна маса монета. Започна бавно да се издига, докато не се изправи напълно и увисна във въздуха.
Очарована и сякаш привлечена от магнетизма на огледалото, Блеър тръгна към него. Гант и Кравен се спогледаха и я последваха. Кравен подаде на Гант фенерче и двамата едновременно насочиха мощните лъчи в центъра на блещукащата черна повърхност. Онова, което само преди минута бе блестящо огледало, сега се превърна в обсидианова пустота, гладка като разлято масло. Светлината от фенерчетата не се отразяваше, а се поглъщаше от нея сякаш бе насочена в дълбок кладенец. Гант трепереше. Въпреки че очевидно се страхуваше, като че ли нещо го притегляше да докосне гладката черна повърхност. Прибра фенерчето в джоба си и вдигна ръка към огледалото.