— Не, не го докосвайте! — разнесе се от сенките гласът на Уенди. — Моля ви, отстъпете назад.
Гант се завъртя в посока на гласа. Джини и Уенди излязоха на светло и застанаха на един мост високо горе. Блеър понечи да се затича към детето, но Гант я сграбчи за китката и я изви. Свободната му ръка бръкна в джоба на сакото и извади кама. Опря острието в гърлото на Блеър и изгледа свирепо Уенди.
— Ах ти, малка проклетнице. Дадох ти дом и покрив, а сега ме предаваш. Щях да покажа на теб и на момчетата, Mein Sonnenkinder, как да използвате силите си. Твоята съдба бе да станеш изворът на новата господарска раса, на „Врил“-я. Жителите на новия Едем. Но не! Всичките сте еднакви. Предпочитате да съжалявате тези мизерни души, които мърсят земята като отрова, тези свине, които се плодят като говеда и смесват расите.
Погледът му се стрелна из огромното помещение. Очите му горяха безумно.
— Опитай да използваш силите си срещу мен и ще накълцам ирландската курва.
Завъртя острието и то проблесна на ярката светлина. Притисна го толкова силно в гърлото на Блеър, че по шията й потече струйка кръв. Броди погледна към старицата до малкото момиче високо горе.
— Ако влезеш през портала, с теб е свършено — предупреди тя. — Не казвай, че не си бил предупреден, Хайнрих Гант. Само онези с чисти сърца могат да влязат. Само честен и достоен човек, който разбира истинската цел на великото дело на алхимията, пречистването на душата, може да издържи изпитанията. Основният метал — оловото — символизира ниските инстинкти на човека — себелюбието, двуличието и злото. Като отхвърляш търсенето на власт и богатства и помагаш на доброто, като загърбиш предателството и бъдеш честен във всичко, като изоставиш егоистичните желания и потърсиш равновесие, ти ще преобразуваш оловното зло, обхванало душата ти, в чистотата на златото.
Гант заотстъпва заднешком към огледалото, влачейки Блеър със себе си.
— Лъжеш, дърта вещице. Не ми пробутвай врели-некипели. Аз прочетох тайния текст на восъчния таблет, чух с ушите си гласа на Ал Джабир. От другата страна на това огледало се намира гробницата на Хермес и вечният живот.
Внезапно Блеър се пресегна, хвана го за чатала и дръпна с цялата си сила. Докато Гант ревеше от болка, тя се освободи от хватката му и извади деринджъра, който й бе дал Броди.
— Жалък глупак — каза тя, насочвайки оръжието към него. — Не бях в транс. Силата на волята ми е по-голяма, отколкото можеш да си представиш.
— Блъфираш — каза Гант и я погледна в очите.
— Не, тъпоумно копеле. Излъгах. Казах ти само половината от предупреждението на Изумрудения кинжал. Карай, увери се сам.
Марго направи крачка към Блеър.
— Внимавай! — извика Броди.
Блеър рязко завъртя глава.
— Още една крачка и ще направя дупка между очите на дъртия гущер!
Марго замръзна, трепереща от ярост.
Когато Блеър извърна поглед от Гант, той се възползва от момента. Изръмжа и се хвърли към нея. В ръката му проблесна студена стомана. Блеър отстъпи назад и стреля от упор, но куршумът само одраска бузата му. Ръката на Гант полетя към кървавата рана. Латексовото покритие и гримът се олющиха като змийска кожа. Той изрева от гняв и разкъса остатъка от маската си. В Блеър се втренчи злобно чудовище. Тя потръпна от отвращение. Лицето на Гант представляваше усукана бяла като тесто маса от мъртва тъкан, нашарена с червени и пурпурни вени. Лявото му око бе деформирано, наполовина скрито от голям тумор. Устните му сякаш бяха отрязани с бръснач и образуваха постоянна сардонична усмивка, зад която се виждаше редица дребни зъби. Той се извърна за момент, после я погледна отново. Воднистите му очи бяха изпълнени с мъка и почти умоляваха.
— Сега разбираш защо трябва да бъда изцелен — тихо рече той.
Прехапала долната си устна и разтреперана, Блеър явно изпитваше съчувствие към безумния злодей пред себе си. Броди видя как сваля гард. Деринджърът затрепери в ръката й и се насочи надолу. Броди скочи напред, но докато прелиташе край Марго, ръката й се стрелна и го халоса по врата. Той падна на колене, като се задави и се хвана за гърлото. Блеър отново се обърна, разсеяна от несполучливата намеса на Броди. С бързината на паяк ръката на Гант полетя напред и изби деринджъра. Оръжието изтрака по бетонния под. Той я сграбчи за китката и я дръпна към себе си.