— Убийте всички! — извика на Кравен, обърна се и скочи в черния портал.
Чернотата обгърна първо половината от торса му. Беше толкова плътна, че сякаш го разрязваше на две — разсечено тяло с едната половина в този свят, а втората — в някакъв друг. Дръпна Блеър към черната повърхност и изчезна.
За миг тя също изглеждаше разполовена, докато преминаваше през лъскавата повърхност. Вдигна се черна вълничка и Блеър изчезна.
Докато Гант я влачеше към черното огледало, Блеър се съпротивляваше и дърпаше, но впитите в китката й пръсти притежаваха нечовешка сила. Почувства как дланта, после подлакътницата и накрая рамото й започват да потъват в черната леща като че се потапяха в ледена вода, която обгръщаше кожата й с хлъзгав равномерен натиск. Поради тежестта, която я притискаше от всички страни, вече не усещаше хватката на Гант. Сякаш я теглеше обратното течение на мощна вълна, отдръпваща се от някакъв адски бряг. Мятайки се безумно, Блеър почувства как рамото й бързо потъва. Усети ледената целувка на проблясващото стъкло по бузата си. В ума й моментално се събудиха страхове, че я задушават, че е сляпа, че я погребват жива в гробница от разтопено стъкло. Наведе брадичка, стисна уста и очи, но студенината плъзна по устните й, по челото, по скалпа, по очите. Изведнъж почувства леденото близване на живака по тила си и разбра, че е напълно погълната от огледалото. В мига преди главата й да се потопи изцяло, успя да поеме за последен път дъх. С горящи дробове се зарея в мъртва тишина. Почувства лек гъдел по клепачите, но не успя да отвори очи. Бяха като залепени. Зави й се свят и в ушите й забръмча. Знаеше, че всеки момент ще изгуби съзнание. Отвори устни в мълчалива молитва и студеният метален вкус на черния живак изпълни устата й. Задави се, плю. Отчаяно се мъчеше да се освободи, но водите я поглъщаха.
Лицето на Джини побеля. Обърна се към Уенди.
— Ти си единствената, която може да я спаси, мъничката ми. Твоята невинност и чистота ще те пазят. Макар Блеър да е добра жена със силна воля и да знае пътя на тари, тя също ще загине.
Уенди се усмихна и кимна.
— Не се тревожи, Джини. Супермомичето е тук.
Макар да се опитваше да бъде смела, гласът й бе тънък и задавен. И докато Джини й помагаше да прекрачи парапета на мостчето, Уенди затрепери неконтролируемо.
— Не се бой, скъпа — успокои я Джини. — Следвай сърцето си, остави мъничкия гласец в теб да те води.
Уенди затвори очи и пое дълбоко дъх. „Мога да го направя. Аз съм храбра като Уенди Дарлинг и много по-храбра от глупавия стар Питър Пан.“ Малкото й юмруче стискаше здраво копчето око на мистър Мъфинс, нейната връзка с Блеър. Погледна надолу. Привлечени от аурата й, всички вдигнаха глави към нея.
Като се олюляваше леко и се мъчеше да запази равновесие, Уенди стоеше на тесния парапет с изпънати покрай тялото ръце и каменна физиономия.
Озърна се през рамо за последно окуражаване от Джини, но милата стара дама беше изчезнала. Сякаш бе изпълнила предназначението си на наставник и водач и, подобно на фея кръстница, бе махнала с вълшебната си пръчица и се бе стопила във въздуха. Уенди си представи нежното лице на Джини Дулитъл и пълните й с любов очи. И тогава чу как гласът прошепва в нея като ангел пазител. „Следвай сърцето си, следвай сърцето си.“ С бялата си рокля и сатенени пантофки самата Уенди приличаше на ангел.
— Идвам, Блеър! — извика тя и се хвърли от мостчето с естествената грация на олимпийски скачач във вода.
Полетя надолу, набирайки скорост. Ал Даджал се втурна от сенките с картечен пистолет в ръка и се прицели в нея. Но малкото ангелче го видя и се понесе като реактивен изтребител точно когато той натисна спусъка. Куршумите профучаха край нея и изхвърлиха искри от стоманените греди на скелето. Той изруга и в безсилната си ярост хвърли оръжието си по нея, докато тя летеше в кръг високо горе. Внезапно Уенди рязко зави наляво, профуча покрай Броди и без усилие премина през черното огледало в Страната на чудесата или каквото се намираше от другата страна.
41.
Следвани от хората от Специалните части на ВВС, Скаут, Нюли и Изгубените момчета напредваха през имението.
— А сега накъде? — попита Скаут малкия Гейбриъл, който долавяше присъствието на Уенди.
— Почти стигнахме — отвърна Гейб. — Зад този ъгъл има тайно стълбище. Зад голям библиотечен шкаф. — Момчето сбърчи чело. — Да, трябва да дръпнеш една голяма книга… Мога да видя заглавието. „Мой комп“ или нещо такова.