Скаут сви объркано рамене.
— Ще разберем, като стигнем.
— След малко зад ъгъла ще се появи един дебелак — обади се Раджи.
Капитанът и Нюли завъртяха глави към него.
— Мога да виждам какво ще се случи — стеснително обясни Раджи.
— Момъкът казва, че си имаме гости, момчета — предупреди капитанът авангарда.
Сър Нейджъл Къмингс се появи накуцващ иззад ъгъла. Костюмът му бе разкъсан, лицето — окървавено и насинено. Размахваше бяла носна кърпичка и кашляше на спазми.
— Слава богу, че сте тук — с мъка рече той и се запрепъва към тях.
Хората от Специалните части държаха автоматите си насочени към него.
— Тайна разузнавателна служба, момчета. Можете да свалите проклетите си оръжия. Аз съм един от заложниците.
Войниците не го направиха.
Нюли пристъпи напред.
— Къде са лакеите ви мистър Поуп и мистър Майлс?
— Проклети предатели — отвърна сър Нейджъл и се изкашля в копринената си кърпа. — Били са на заплата при Гант и през цялото време са му снасяли информация. Когато разбрах какво правят, дойдох тук да ги пресрещна.
Нюли се ухили подигравателно.
— Сам-самичък, предполагам. Нима смятахте еднолично да ги арестувате и да сложите край на делата на Гант?
Сър Нейджъл се намръщи и поклати глава.
— Не бъдете нагъл, Нюли. Ние от Тайните служби предпочитаме сами да си перем мръсното бельо. И не ви е работа да се месите в този случай. Изритах ви от него. Вие сте същинска напаст.
Дебелакът се обърна към капитана.
— Превъзхождам всички ви по ранг. Капитане, незабавно арестувайте инспектора! Разбрах, че той също е къртица и предател на короната.
Долу в лабораторията Броди стоеше поразен и мигаше на парцали. Още не можеше да повярва, че току-що е видял момиче да лети.
Марго изтича покрай него до цилиндъра. Кимна на Кравен, който завъртя един кран. От свързаните към затвора на Медисън тръби бликна вода.
Тя беше изгубила съзнание, но плисъкът я събуди. Броди видя изпълнените й с паника очи и трепна. Водата се надигаше бързо. Само след няколко минути Медисън щеше да умре.
— Насам, майоре — обади се Ледокопа.
Погледът на Броди Девлин се насочи към убиеца, който все още управляваше стрападото. Ледокопа натисна превключвател и пламъците изригнаха отново нагоре към Соренсън, който все още висеше на веригата.
Кравен отстъпи назад, обърна се и побягна, изчезвайки в сенките. Девлин се обърна към Марго, която го викаше.
— Какво ще правиш, любовнико? Кучката ли ще спасиш, или приятеля си, преди да падне в пламъците и да се наниже на леглото от пирони?
Кимна на Ернст, който дръпна лоста и веригата бавно започна да спуска измъченото тяло на Соренсън към гладните пламъци. Погледът на Девлин запрескача от Медисън към Соренсън.
— Тик-так, тик-так… — подразни го Марго. — Времето тече, любовнико. По-добре избирай. — Махна пълнителя на автомата си и го хвърли на земята заедно с оръжието. Протегна ръце с дланите нагоре и го повика с жест. — Хайде, искаш ли пак да ме изкараш от равновесие?
Ернст отвори извитото острие на инструмента си и го метна към Девлин. Зловещият ледокоп се плъзна по гладкия под и спря в краката на Девлин.
— Давай, вземи го, любовнико — каза Марго.
— Ja, не стой като истукан, Herr Arschgesicht — присмя му се der Eisaxt и наклони глава на една страна.
Стъкленото му око се оцъкли празно. Девлин се обърна към Медисън. Водата се бе покачила до веждите й.
Капитанът се взираше в сър Нейджъл и клатеше глава.
— Сър Нейджъл, наред ли сте? — саркастично попита Нюли.
Объркан, сър Нейджъл изду гърди и се опита да бутне капитана и да се отдалечи. Не успя.
— Махай се от пътя ми, глупако. Ще се обадя на премиера, а после на вътрешния министър и ще ти подпаля задника, простак такъв!
Нюли хвана дебелака и го завъртя. Капитанът закопча китките му.
Сър Нейджъл се опита да се освободи.
— Това е нечувано! — изкрещя той. — Правите огромна грешка!
— Имаме два трупа! — извика един от войниците.
Следвани от дебелака, Нюли и капитанът завиха зад ъгъла. На пода лежаха две тела. Нюли се отпусна на коляно до тях.