Пронизителен боен вик разкъса тишината.
Увиснал на изолиран кабел, Чюи се метна от мостчето, грамадните му кубинки изритаха Марго в гърба и я проснаха на пода. Индианецът прелетя над проснатото й тяло, пусна кабела и се приземи между Девлин и Брнст.
— Къде се забави, по дяволите? — попита Девлин, ухили се широко и се насочи към стъкления цилиндър на Медисън.
— Дълга история. Метни ми онази брадвичка.
Улови брадвичката във въздуха и се извъртя към Ледокопа, чиято физиономия излъчваше страх. Заотстъпва заднешком, като гледаше да бъде колкото се може по-далеч от най-свирепо изглеждащия индианец, който бе виждал някога.
С отработено движение Ледокопа рязко посегна назад и измъкна затъкнатия на кръста пистолет. Рефлексите на Чюи бяха като на дива котка. Докато оръжието се вдигаше към него, той вече бе замахнал с ледокопа като с томахавка. Брадвата полетя с въртеливо движение във въздуха. Острието й потъна дълбоко в челото на Ледокопа. Поразен от собствения си инструмент, der Eisaxt рухна на пода. Кръвта изригна от челото му като фонтан.
Чюи спринтира към контролното табло на стрападото и изключи пламъка. Намери някаква тръба и с нейна помощ разкара леглото от шипове под Соренсън. Смъкна ранения агент и разби веригите. Положи го на пода и провери пулса му. Биеше съвсем слабо, но Бил Соренсън бе все още жив. Клепачите му затрептяха и се вдигнаха. Погледна Чюи, успя да се усмихне слабо, след което изстена от болка и отново изгуби съзнание. Чюи измъкна полева спринцовка от жилетката си и му би морфин, за да успокои болката.
Междувременно Девлин се бореше с крана на стъкления цилиндър. Не помръдваше, а главата на Медисън вече бе под водата. Още по-лошото бе, че нещо черно и лигаво се появи в аквариума от отворите и се понесе към нея.
Девлин гледаше ужасен как водата почерня от противното творение на Гант — саламандрите с глави на плъхове. Муцуните им се подаваха над повърхността и оголваха остри зъби.
Чюи го избута настрани. Огромните му длани сграбчиха крана и мускулите на ръцете и раменете му се издуха под ризата. Лицето му почервеня.
— Заклещено е. Не помръдва. — В очите му се появиха сълзи. — Медисън, дръж се!
— По дяволите! — извика Девлин.
Един мутант вече дъвчеше косата й. В отчаянието си Чюи се хвърли към цилиндъра и го заблъска с юмруци, ревейки с пълно гърло, докато кокалчетата на ръцете му не се разраниха. Зад тях се чу тънко гласче.
— Казвам се Джонбой, сър — заекна момчето и посочи гадините. — Мога да ги спра, а Питър ще се справи с водата.
След като беше видял момиче да се рее във въздуха като птичка, Девлин бе склонен да повярва на всичко. Дръпна Чюи и отстъпиха назад. Джонбой се отпусна на колене и опря длани в стъкления цилиндър. Зашепна тихо. Сигурно говори на гущерите, предположи Броди. Едно по едно чудовищата оставиха Медисън и заплуваха към стената на цилиндъра, без да откъсват погледи от Джонбой.
По-високото момче, Питър, пристъпи напред и се загледа втренчено в заялия кран. Той бавно се завъртя. Водата престана да пълни цилиндъра. После Питър се обърна към стъклото. Протегна ръце с дланите нагоре и ги вдигна високо. Противно на закона на гравитацията, водата се надигна нагоре и остана в горния край на цилиндъра.
Питър стоеше с вдигната ръка сякаш заповядваше на водата да остане на мястото си. Със свободната си ръка той почука цилиндъра. Стъклото се покри с мънички пукнатини, които ставаха все по-широки и по-широки.
— Отместете се, ще се пръсне — рече Питър.
Парченца стъкло експлодираха навън заедно с водния порой, но Питър ги спря във въздуха с рязко движение на главата. Примигна и парченцата изпопадаха на пода. Водата заваля, образувайки локви в краката им.
Девлин хвърли поглед на Чюи, който се втурна да освободи Медисън.
— Извинете ме, господа, но въпросът не търпи отлагане — обади се едно смугло момче. Чюи бе зает да дава първа помощ, така че отговори Девлин.
— Ако питаш за приятелката си Уенди, тя полетя в онова черно огледало ей там. Как се казваш, синко?
— Раджи, сър. Знам за Уенди. Говорех за бомбата.
Челюстта на Девлин увисна.
— Насам, Броди.
Девлин вдигна поглед. Скаут махаше от мостчето. До него стоеше малко усмихнато момче, което също му махна.
— Броячът цъка, шефе. Онова чудо се намира до газопровода.