Девлин въздъхна тежко и прокара пръсти през косата си.
— Бомба. И сега какво? Можеш ли да я обезвредиш?
Питър застана до него.
— Майор Девлин, ако мистър Скаут ми каже какво да правя, мога да се опитам да я обезвредя от разстояние.
— Откъде знаеш името ми? — попита Броди.
— Направих на момчетата пълен инструктаж, шефе — извика Скаут. — Имаме си обаче голям проблем. Дори Питър да може да помогне, нямам преносим рентген, за да прогледна в проклетото устройство. А щом не мога да виждам, не мога да кажа на хлапето какво да прави.
Малкият Гейбриъл го задърпа за крачола. Скаут объркано го погледна.
— Какво има, приятелче?
— Мистър Скаут, мога да погледна вътре и да ви казвам на двамата с Питър какво виждам.
Майор Девлин вдигна ръце.
— Действай, Скаут. Но нали си даваш сметка… тези хлапета ще ни оставят без работа, когато пораснат.
Медисън се закашля, изплю малко вода и повърна. Чюи нежно избърса устата и бузата й с опакото на огромната си длан. Попи брадичката й с ръкав и леко погали косата й. Тя погледна към усмихнатото му лице, после надолу към мократа си разкопчана блуза.
— Господи, не — със слаб дрезгав глас прошепна тя. — Само… само не ми казвай, че си ми правил дишане уста в уста!
Чюи кимна и се ухили стеснително. Медисън отново припадна в ръцете му.
43.
Експлозията разтърси лабораторията и оглушителният й трясък отекна през огромното помещение, последван от писъци. Димът запълзя към екипа „Омега“ откъм мостчето горе, където Скаут и Изгубените момчета трескаво се опитваха да обезвредят бомбата. Броди Девлин си мислеше най-лошото, докато летеше по стълбите. Представяше си, че ще намери Скаут и момчетата разкъсани на парчета. Сърцето му бясно блъскаше в гърдите. Вземаше по две стъпала наведнъж и се мъчеше да не диша в гъстия дим.
От другата страна на огледалото Блеър и Гант стояха един до друг. Взираха се нагоре към приличаща на минаре кула със златен връх, която се издигаше от широка пропаст в каменистия терен. Бяха се озовали на някакво далечно място, високо в планината, в друго измерение, където времето сякаш бе по-гъсто и едва се влачеше.
Щипещият вятър развяваше гривата на Блеър, но в същото време слънцето печеше свирепо. Тя погледна ръцете и тялото си, потупа гърдите си. След като се увери, че все още е цяла и здрава, пристъпи до ръба и надникна. Пропастта изглеждаше бездънна, сякаш стигаше до центъра на Земята. Каменистата почва под краката й започна да се рони и тя отскочи. Зад нея се разнесе подигравателният смях на Гант. Обърна се.
— Внимавайте къде стъпвате, докторе. Едва ли можете да летите като момичето.
Блеър се навъси. Сложи ръце на хълбоците си и огледа района.
— Сетихте ли се вече къде се намираме? — самодоволно попита Гант и я погледна насмешливо.
Тя въздъхна.
— Ако се съди по терена, може би някъде в Близкия изток, но кулата е странна — наполовина византийска, наполовина ислямска.
— Доста точно, мила. Е, ще продължим ли? — Той тръгна покрай пролома. — Ако не ме лъже паметта, ей там в скалата има изсечено стълбище.
Блеър не помръдна, скръстила ръце на гърдите си.
— Бъди добро момиче и не се цупи.
— Ти ме замъкна в този кошмар и няма да направя нито крачка, докато не ми кажеш как смяташ да се върнем от другата страна на огледалото.
— Малко е сложно, но за да се върнем, трябва да вървим напред. Порталът се намира долу. А сега тръгвай, не злоупотребявай с търпението ми.
Блеър отново се огледа. Да слязат от планината по склона, бе изключено. Нямаше вода, нямаше представа къде е, нито пък какво има в долината — ако изобщо имаше нещо. На тази височина гъстите облаци наоколо скриваха всичко. Нямаше никакви признаци на живот. Тръгна след Гант.
Слязоха по стръмната каменна стълба и стигнаха мост, който завършваше в кулата. Пресякоха го и минаха през огромна арка. Блеър примигна и зяпна, изпълнена с благоговение. От предишната си позиция можеше да види само едната страна на кулата. Едва сега си даде сметка, че онова е било само фасада, скриваща истинската постройка.
Дълго стръмно стълбище се издигаше нагоре по огромен зикурат. Страните му бяха заоблени и изронени от времето. Въпреки това представляваше поразителна гледка. Блеър бе виждала постройката в Талил в Ирак, както и най-стария известен зикурат в Сиалк в Иран, но и двата обекта не можеха да се сравняват с това.