Всичко беше в бяло и индиговосиньо и проблясваше под лъчите на слънцето. Блеър знаеше, че зикуратите са храмове, смятани за космическа ос, вертикален портал и връзка между небето и земята и между земята и подземния свят, както и между четирите посоки на света. Вече нямаше нужда Гант да я увещава; изтича към стълбището и се устреми нагоре. Археологът в нея беше опиянен от най-голямото откритие в живота си. Стигна върха, останала без дъх, и спря с ръце на коленете.
— Блеър от шелта тари — разнесе се безплътен глас. Завъртя се, но не видя никого. — Не позволявай на жаждата за знание да те прелъсти.
Независимо от грохналия си вид Гант се оказа силен и издръжлив като младеж. Изкачи стъпалата и не след дълго се озова до нея. Тя го загледа изпитателно. Нещо в него се бе променило. Изглеждаше някак по-жизнен. Въпреки предупреждението на призрачния глас тя се завъртя и се втурна към зейналия вход. Пред тях се разкриха два коридора.
— Този, изглежда, води към външната част на постройката нагоре — рече тя. — Другият…
Гант закрачи към втория коридор.
— Води към портала — довърши той, без да се обръща назад.
Бръкна в джоба на сакото си, извади фенерче и го включи. Блеър се поколеба, въздъхна и тръгна след него, водена от шарещия лъч. Наложи се да прави по-широки крачки, за да не изостава.
Влязоха в тесен коридор, който постепенно се спускаше все по-надолу и по-надолу. Блеър се опита да разгледа градежа и архитектурата, да получи някаква представа за стила на сградата. На някои места той изглеждаше шумерски, на други — по-скоро вавилонски. Така или иначе, въображението й рисуваше картини на онова, което ги чака — адски подземен свят с езера, от които се носи противната миризма на сяра, или може би кристална пещера, блестяща с всички цветове на дъгата.
Наклонът ставаше все по-стръмен, докато се спускаха в недрата на зикурата. Накрая явно стигнаха най-долното ниво и коридорът продължи хоризонтално. От зейналия пред тях вход на пещера запулсира слаба светлина, отначало в зелено, после в бяло.
Девлин тичаше по мостчето към Скаут и момчетата. Стъпките му отекваха по стоманената решетка. Чу викове и в същия миг през гъстия дим заиграха лъчи. Нещо го блъсна в гърдите, той полетя назад и падна по задник. Към главата му беше насочено дуло с ослепителен лазерен прицел.
— Той е от нашите момчета, стойте — разнесе се познат глас.
Дулото се отмести надолу и някой му протегна ръка. Броди я хвана и се изправи. Поздрави го усмихнатото лице на главен инспектор Нюли. Димът започна да се разсейва. Група мъже в черни дрехи и бойна екипировка, явно от Специалните части на ВВС, осигуряваха района. Зад тях стояха Скаут и момчетата. Въздъхна с облекчение.
— Мамка му! Помислих си, че бомбата е гръмнала.
Нюли поклати глава.
— Наложи се да нахълтаме шумно, майоре. Експлозията бе от разбиването на вратата и няколкото заслепяващи гранати, които метнахме за всеки случай.
Броди разтърка гърдите си. Нюли се усмихна стеснително.
— Боя се, че те улучиха с гумен куршум, майоре.
— Май имам късмет, че не съм получил нещо по-сериозно.
Скаут и капитанът изникнаха до Нюли. Капитанът изглеждаше объркан.
— Най-голямата щуротия, която съм виждал някога.
Скаут вдигна течнокристалния таймер, закрепен на капака на черна кутия за инструменти. Беше замръзнал на 00:04.
Погледът на Броди се плъзна към Скаут, после отново се насочи към кутията. Подсвирна.
— Четири секунди. Справили сте се в последния момент.
Питър надзърна през рамото на Скаут и отстъпи назад, като се усмихваше. Броди му кимна.
— Доколкото разбирам, това е твое дело?
Питър заби поглед в краката си, после вдигна очи и намигна. Броди се обърна към капитана.
— Долу имам двама агенти, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ. И един прекалил с торазина побъркан шотландец някъде из имението.
Капитанът кимна и заговори в микрофона си.
— Какво е положението с янките?
След малко пое дълбоко дъх и погледна Броди в очите.
— Двама медици вече се грижат за тях. Намерили са и сержант Конърс да дремва в една спалня горе.
Броди се засмя, представяйки си якия морж върху планина от възглавници като някаква спяща красавица. Чюи му бе разказал за атаката на робота. Но лицето му бързо стана отново сериозно.