— Как са другите двама?
— Жената е добре, но животът на мъжа виси на косъм. Повикахме медицински хеликоптер и спешното отделение на болницата е в готовност. — Пресегна се и постави ръка на рамото на Девлин. — Горе главата, майоре. Ще ги откараме колкото се може по-бързо оттук.
Един от войниците доведе сър Нейджъл. Все още беше със закопчани отзад ръце. Броди се ухили при вида на изцапаното със сажди тлъсто лице и киселата му физиономия.
— Виж ти, старче. Наистина си имал кофти ден. — Обърна се към инспектора. — Още ли връзвате предателите на позорния стълб пред Тауър?
Нюли поклати глава.
— Де да го правехме. Малко му е да бъде завързан в двора със смъкнати около тлъстите му глезени гащи, докато гарваните кълват стафидките му.
— Майоре — обади се капитанът. — Заловихме повечето от техниците и оцелелите стражи на Гант, но от самия него няма и следа, както и…
— Капитане — прекъсна го Броди. — Няма да повярвате, ако ви разкажа какво стана.
В суматохата Броди съвсем бе забравил за Блеър. Прониза го остра болка при спомена как изчезва в черното огледало.
— Канех се да добавя, че няма следа и от Ал Даджал и Марго Гант.
Броди се завъртя и погледна през парапета. Чюи бе клекнал до Медисън, за която се грижеше медик. До нея лежеше Бил Соренсън. Полева система захранваше обезводненото му тяло, а на лицето му имаше кислородна маска.
— Хей, великане — извика той на Чюи. — Остави хората да си вършат работата. Марго и Ал Даджал са се измъкнали.
Чюи погледна нагоре, изправи се, изду гърди и нададе смразяващия си боен вик. Броди се обърна към Нюли и капитана. Всички едновременно се втренчиха в сър Нейджъл, който преглътна с мъка.
— Нямам представа къде са… честна дума, господа.
Нюли стовари юмрук в ухото на дебелака и онзи извика. Инспекторът бръкна под якето си и измъкна револвера. Сър Нейджъл се разтрепери.
— Не е нужно, инспекторе. Пред входа на морската пещера има катер на въздушна възглавница. Предполагам, че в момента бягат към него.
— Капитане — излая Броди. — Имате ли хеликоптер тук?
— Горе на покрива — отговори един от войниците.
Сър Нейджъл прочисти гърлото си.
— Има таен експресен асансьор към вертолетната площадка.
Инспекторът го погледна предупредително.
— Ако лъжеш…
— Не лъже, сър — обади се тънко гласче. — По-добре да побързате, щот’ дъртата Круела и нейният човек в момента се качват на лодката.
Броди погледна надолу към малкия Гейбриъл и после към Скаут. Компютърджията се отпусна на коляно и се взря в очите на момчето.
— Приятелче, можеш ли да надзърнеш в главите им и да ни кажеш къде отиват?
Гейбриъл стисна клепачи за момент.
— Голяма черна лодка, която е под водата.
Мъжете се спогледаха объркано.
— Подводница ли имаш предвид, млади момко? — бавно попита Броди, макар да се страхуваше какъв ще бъде отговорът.
— Аха… с някакъв пречупен черен кръст отстрани.
Скаут се облещи изненадан. Впери поглед в Броди Девлин с изражение тип „Нали ти казах“. Броди поклати глава и вдигна ръка.
— Не ми казвай.
Скаут се ухили до уши.
— Шибана немска подводница със свастика.
Главен инспектор Нюли хвана дебелака за лакътя и кимна към изхода.
— Добре, хубавецо. Да тръгваме.
Броди и хората от Специалните части тръгнаха след тях. Скаут изтича до майора и пъхна приличащ на пистолет тейзър41 в джоба му. Броди го погледна объркано. Компютърджията прошепна бързо нещо в ухото му.
Броди се ухили и го тупна по гърба.
— Ще й опържи задника… но става.
44.
Блеър и Гант влязоха в пещерата и се озоваха пред правоъгълна постройка.
— Дорийски колони — рече Блеър. — Предполагам, че е гръцка или македонска гробница.
От двете страни на входа имаше по едно светещо кълбо върху пиедестал. Блеър приближи и задържа ръка на няколко сантиметра от едното.
— Не излъчва никаква топлина.
Пресегна се и взе светещата сфера. Разклати я внимателно в ръце и забеляза, че светлината вътре заплиска като течност.
Една каменна фигура пред нея сякаш се раздвижи рязко, когато сиянието на кълбото я освети. Статуята изобразяваше мъж в естествен размер с дълга брада. Робата му бе украсена с алхимични символи — слънце, луна и звезди, сяра, сол и живак. Дясната му ръка бе вдигната предупредително, а лявата ги подканваше да влязат.