— Изумително — рече Гант. — Трижди великият Хермес.
Блеър призна пред себе си, че Гант е прав. Косъмчетата на врата й настръхнаха. Погледът й се плъзна по гръцкия надпис над входа. Зачете го бавно.
— Портата на съзнанието. Пътуването започва със знание, но завършва с вяра. V-I-T-R-O-L. — Замълча за момент. — Това последното говори ли ти нещо, Гант?
— Vista Interiora, Terraie, Rectificando, Inveniens Occultum Lapidem — тихо прошепна той. — Влез в недрата на земята и чрез пречистване ще откриеш скрития камък.
Влязоха и се озоваха в дванадесетостенна зала без изход. Стените бяха украсени с релефи, представящи алхимичните процеси, пещи, амбелици, колби и дестилатори. Блеър погледна надолу. Подът бе покрит с мозайка от шестостенни камъни, върху които бе изобразен по един от знаците на зодиака. Камъните, подобно на стените на залата, сякаш бяха кристални, но не прозрачни, а замъглени с млечнобели нишки — сякаш паяк бе попаднал в плен на леда, докато е плел мрежата си.
Блеър направи крачка напред. Изведнъж камъкът под крака й се раздвижи, после се откъсна и пропадна под нея. Гант я хвана за ръката и я дръпна назад, но тя изпусна кълбото.
Пропадналият камък отвори шахта с размерите на човек. Блеър надникна през ръба. Светещото кълбо ставаше все по-малко и по-малко, падайки в тъмната бездна, докато накрая изчезна.
— Това е лудост! — възкликна тя.
— Искаш ли да намерим портала, или не?
Блеър пое дълбоко дъх и се замисли за момент.
— Явно ключът е в астрологията. Възможно ли е символите да означават нещо друго, освен месеците на годината? Знаци, които да използваме като карта?
— Да — рече Гант. — Алхимичната поредица. Всеки символ означава определен процес.
Блеър се обърна и го изгледа.
— Добре тогава. Да караме в този ред.
— Най-напред е обезводняване — каза Гант. — Или Овен.
Двамата стъпиха заедно на камъка с изображението на овен. Целият под се разтресе и потъна, оставяйки камъка, на който стояха, да стърчи.
Блеър се огледа с тревога.
— А след това?
— Сгъстяване. Телец.
Стъпиха върху знака на бика. Камъните избоботиха и потънаха още надолу, оставяйки Телеца между нивото на пода и на Овена.
— Образуват стълба надолу — развълнувано рече Блеър.
Продължиха нататък — Близнаци за втвърдяване, после Рак за разтваряне. Следваха Лъв, Дева и Везни — изваряване, дестилиране и сублимиране, и Скорпион за разделяне. Подът вече бе на осем стъпала под първоначалното ниво. Над него се показа горната част на проход.
Когато минаха през всички зодиакални символи, проходът се разкри напълно. Блеър се озърна назад. Дванадесетте млечнобели камъка оставаха на различни височини, образувайки стълба назад към залата.
— Невероятно — рече Гант. — Прословутата стълба към небето.
— Или… към ада — обади се тя и се огледа нервно. — И онзи надпис над вратата не ми харесва — Изпитанието на хаоса.
Махнаха гъстите паяжини на входа и когато влязоха, към тях запълзя огромен паяк. Блеър се сниши и се втурна напред по дългия тесен коридор. Стените и тук бяха кристални, с огнени оранжево-червени оттенъци. Коридорът зави, спусна се и отново зави. Продължиха да слизат сякаш цяла вечност надолу.
— Прилича ми на коридорите на Голямата пирамида — каза Блеър.
— Това е обърната пирамида, мила. Стои на върха си. Онова, което е горе… е същото като онова, което е долу.
Блеър забеляза нещо необичайно в аленото сияние на стените.
— В стените има дълбоки нарези. Интересно, не мислиш ли?
— Може би са знаци на каменоделците? — предположи той.
Блеър докосна един от жлебовете.
— Сравнително късни са, но сякаш постепенно са били издълбавани по-надълбоко. Като че ли някой отново и отново е копал на това място.
След поредния завой коридорът внезапно свърши в сляпа стена. Блеър прокара длани по нея, мъчейки се да открие процеп. Почука.
— Монолитна е. — Вгледа се по-внимателно. — Какво е това бялото върху стената?
Гант освети с фенерчето. Когато насочи лъча надолу, материята заблестя в зелено. Освети пода, после закри лещата с ръка.