Марие спря до бистрото на Айнар, за да си купи цигари. Айнар чистеше джубокса. Първо го напръска с почистващ препарат, после го подсуши с кърпа. Учениците още бяха във ваканция. Две момичета седяха до една от масите. Марие ги познаваше: Линда и Карен. Линда беше слаба, с писклив, почти маниакален смях, светлоруса бухнала коса, тясно лице и остри бели зъби. Винаги когато наблюдаваше поведението на тази девойка, Марие си мислеше, че тя върви към сигурна гибел. Не знаеше защо това убеждение неизменно изникваше в главата ѝ. Нещо в начина, по който се държеше, очите, чийто блясък граничеше с ненормалното, резките движения и пискливият смях навеждаха Марие на мисълта, че това момиче иска прекалено много от живота. Линда биеше на очи като лампа с твърде ярка крушка. Никой ден щеше да пострада. А другото момиче, Карен, беше смугла, спокойна и се държеше по-сдържано. Говореше приглушено, не излагаше тялото си на показ. Айнар извади кутия „John Player“, Марие му плати. Не го харесваше. Айнар винаги се отнасяше коректно към клиентите си, но все пак имаше вид на потаен човек. Лицето му не изглеждаше открито и голямо като на Гюндер. Излъчваше неприязън. И Гюндер не харесваше Айнар. Не го бе казвал на глас, защото никога не се изказваше пренебрежително за хората. Ако не можеше да похвали някого, Гюндер просто избягваше да го коментира. Например веднъж Марие го попита какво мисли за новия на работата, за младия Бьорнсон. Той вдигна очи от вестника и отговори:
— Бьорнсон се справя чудесно.
После се сви и не отрони дума: достатъчно красноречиво доказателство, че не го харесва. Брат ѝ обаче можеше да говори с часове за таксиметровия шофьор в селото.
— Кале Муе си купи полиращ препарат за колата с наложен платеж — казваше понякога той. — Шестстотин крони за две кутийки. Този човек направо е невероятен. Според мен колата му е изминала поне половин милион километра, но изобщо не ѝ личи. Сигурно вечер ѝ пее — шегуваше се често Гюндер.
И Марие разбираше, че брат ѝ намира таксиджията за много симпатичен. Както и Уле Гюнвал от бакалията. Смехът на Линда прекъсна мислите ѝ и Марие забеляза бързия поглед на Айнар към двете момичета. Съдържателят несъмнено имаше с какво да изплакне очи, докато лъскаше джубокса.
— Значи Гюндер пое съвсем сам по широкия свят? — внезапно се обади той.
Марие кимна.
— Замина за Индия, на почивка.
— Индия? Боже мили. Да, да. Ако се прибере с индийка, ще се пукна от завист — ухили се той.
Марие потръпна. Нима всички мислеха като нея? Тя излезе от бистрото и пое към дома си със средна скорост шейсет и осем километра в час. На таблото светна червена лампичка. Дано не забрави да каже на Карщен.