Гюндер се потеше обилно, но това не го притесняваше. Ризата му лепнеше, ала не го смущаваше. Седеше мирно и тихо на масата и наблюдаваше индийката. Тя се движеше пъргаво, с леки стъпки и се усмихваше приветливо. На кръста си носеше чантичка, подобна на неговата, и оттам вадеше дребни пари за ресто. Беше облечена в пъстра рокля без ръкави, на ушите ѝ се поклащаха златни обици. Дългата ѝ гарвановочерна коса беше сплетена на плитка, увита на кок на тила. Гюндер се питаше докъде ли стига тази плитка, ако я пусне по гърба си. Сигурно до дупето ѝ. Лицето на сервитьорката, по-млада от него, вероятно около четирийсетгодишна, имаше силен слънчев загар. Когато се усмихваше, се виждаха зъбите ѝ. Понеже горните ѝ зъби стърчаха напред, от суетност тя се мъчеше да потисне усмивката си, но не успяваше. Непрекъснато ѝ идеше да се усмихва. „Със затворена уста е красива, а зъбите могат да се оправят“, помисли си Гюндер. Докато я наблюдаваше, отпивайки от странното екзотично кафе с канела и захар, разбра, че тя е забелязала погледа му и май няма нищо против. От шест дни се хранеше в този ресторант. Всеки път тя му поднасяше ястията. Искаше му се да я заговори, но се боеше да не сбърка. Вероятно не ѝ позволяваха да общува с посетителите. Възпираха го законите на страната, които все още не познаваше. Реши да почака, докато затворят заведението, и да я последва. Не, не, що за неприемлива идея! Вдигна ръка и тя дойде на секундата.
— One more coffee6 — смутено поръча Гюндер.
Той се готвеше да предприеме нещо. Напрежението придаде на лицето му сериозен вид и индийката забеляза колко е нервен. Кимна безмълвно и му донесе кафето. После бързо се върна, защото той отново я повика.
— Very good coffee7 — похвали го той и прикова в нея настойчивия си поглед.
Тя не си тръгна.
— My name is Gunder — най-сетне се престраши той. — From Norway8.
Тя го възнагради с ослепителна усмивка. Големите ѝ зъби лъснаха.
— Ah! From Norway. Ice and snow9 — засмя се тя.
И той се засмя и си помисли, че тя вероятно си има съпруг и деца, може би цял куп деца. И стари, грохнали родители, които се нуждаят от специални грижи. Никога не би ѝ хрумнало да отиде с него, където и да е. И Гюндер се натъжи. Тя обаче продължаваше да стои до масата му.
— Have you seen the city?10 — попита тя.
Той заби смутено поглед в масата. Дни наред скита без цел и посока. Оглежда хората. Навсякъде навалица. Спяха на улицата, ядяха на улицата, продаваха стоки на тротоара. Улиците служеха за пазари, за площадки за игра, за място за срещи, за всичко друго, но не и за пътни артерии. Гюндер не бе посетил никакви забележителности. През цялото време търсеше нея.
— No — призна той. — Only people. Very beautiful people11 — прибави той.
Тя се изчерви и сведе очи. Сякаш очакваше продължение. Не се върна в кухнята, а остана до масата. Гюндер събра смелост. Времето течеше неумолимо бързо и той бе започнал да се отчайва. Освен това се намираше далеч от дома си. Непоносима жега, усещане за нереалност. И същинската цел на идването му. Вгледа се в черните ѝ очи и призна:
— I came to find a wife12.
Тя не се засмя. Само кимна, все едно разбираше всичко: защо той всеки ден идва в ресторанта, при нея. Вече бе забелязала как я гледа и мислеше за него след работа, за този мъж-канара̀ със сини очи. За осанката му, облъхната от спокойствие. За достопочтения му вид. Изглеждаше ѝ толкова по-различен от сънародниците ѝ, толкова екзотичен. Питаше се с каква цел е дошъл този мъж в Индия. Явно идваше като турист, но имаше и друго.
— I show you the city?13 — попита предпазливо тя; не се усмихваше и изпъкналите зъби не се виждаха.
— Yes. Please! I wait here — каза той и потупа масата. — You work. I wait here.14
Тя кимна, но остана още малко. В тишината се чуваше само глухо жужене от съседните маси.
— Мира нам Пуна хе — отрони тя.
— Какво?
— Пуна. My name is Poona Bai15.
Тя му подаде кафявата си ръка.
— Гюндер — представи се той. — Гюндер Юман.
— Welcome to Bollywood16 — засмя се тя.
Той не разбра смисъла на приветствието ѝ, ала чу как сърцето му заби нежно и гальовно. Направи нисък поклон, тя се окопити и изчезна в кухнята.
Вечерта Гюндер се обади на Марие. Целият трепереше от въодушевление.
— Знаеше ли, че наричат Мумбай Боливуд? — долетя смехът му. Марие сякаш усети колко му е горещо. — Защото градът е най-големият световен производител на игрални филми. Между другото, научих няколко думи на хинди. Даниавад, означава „благодаря“. В Индия живеят над един милиард души. Марие, само си го представи.
11
No. Only people. Very beautiful people (англ.) — Не. Само хора. Много красиви хора. — Бел.прев.
14
Yes. Please! I wait here. You work. I wait here (англ.) — Да. Моля! Аз ще те изчакам тук. Ти работи. Аз ще те чакам тук. — Бел.прев.