— Оженихме се на четвърти август, Пуна идва, за да живее при мен в Елвеста.
Кале се вторачи с разширени очи през предното стъкло.
— Тръгвам веднага! — извика той. — Ти стой при Марие, аз ще се оправя.
— Благодаря ти! — отдъхна си Гюндер, а очите му се наляха със сълзи. — Предай на Пуна, че съжалявам.
Кале запали колата, но без да включва апарата. Само след минути белият му мерцедес летеше по Е6.
Върна се при Марие. Навсякъде цареше тишина. Мисълта, че тя не диша самостоятелно, му се стори странна. Гюндер си представяше белия дроб като тънък балон, надупчен от остри счупени кости; дробът е колабирал и е станал съвсем плосък. В болницата са го пооправили. Според лекуващия лекар нараняванията по него щели да зараснат от само себе си. Това също звучеше странно. Гюндер си погледна часовника. На половин час в стаята влизаше медицинска сестра. Този път се усмихна и го подкани да си почине, да хапне нещо.
— Не ми се яде — отвърна той.
— Ще ви донеса малко вода.
Гюндер се унесе в дрямка. Респираторът го приспиваше, звучеше като часовник. Изсмукваше въздуха от Марие, пълнеше дробовете ѝ с въздух, после пак го изсмукваше. В шест без две Гюндер съобрази, че самолетът на Пуна ще кацне всеки момент. Гюндер се молеше на Господ Кале да е пристигнал на „Гардермуен“ и да намери Пуна сред навалицата. Вторачи се в сестра си. Изведнъж му хрумна, че забрави да попита как е станала злополуката. Какво се бе случило с другия автомобил? А с пътниците в него? Защо никой не му съобщи в какво състояние се намират те? В съзнанието му се загнезди ужасно подозрение: ами ако пътуващите в другата кола са мъртви? Дори да се събуди, Марие щеше да се изправи пред следващия си кошмар. Гюндер се замисли за Карщен, който още не знаеше за сполетялото ги нещастие. Сигурно мъжът на Марие пие пенлива бира в някое заведение и пее заедно с останалите посетители немски пиянски песни. Сега Пуна сигурно си взема багажа от лентата, без да подозира какво се е случило, помисли си Гюндер. Кале я търси с поглед. Гюндер си представи как в тълпата се протяга прошарената глава на шофьора. Сестрата влезе за пореден път. Гюндер се престраши:
— Какво всъщност се е случило? — попита той. — Имам предвид как е станала катастрофата? Какво е блъснала сестра ми? Лека кола ли?
— Да.
— Хората в нея пострадали ли са?
— Да — уклончиво отвърна тя.
— Искам да ми кажете какво е състоянието им — настоя Гюндер. — Ако се събуди и ме попита, трябва да зная какво да ѝ отговоря!
Сестрата го погледна сериозно.
— Шофьорът на другия автомобил беше приет в същата болница, но не успяхме да го спасим.
Тя се наведе над Марие и повдигна клепачите ѝ. Гюндер видя сякаш ослепелите ѝ очи и преглътна с мъка. Вследствие на злополуката бе загинал човек, вероятно по вина на Марие.
Появи се още една медицинска сестра. Носеше безжичен телефон. Сърцето му прескочи от притеснение какви новини го очакват. Обаждаше се Кале.
— Не мога да я намеря — задъхано обясни той. — Сигурно се е качила на друго такси.
— Изобщо ли не я видя? — паникьоса се Гюндер.
— Търсих я навсякъде. Повикаха я по високоговорителите, но явно много бързо си е взела багажа и е минала през граничните формалности. Попитах на гише „Информация“ дали при тях не се е отбила жена на име Пуна Бай, Дори я повикаха, докато чаках. Не се отзова никой.
— Кога пристигна на летището? — заекна от ужас Гюндер.
— Не съм съвсем сигурен. Шофирах възможно най-бързо — отчаяно обясни таксиджията.
Гюндер съжали Кале, който се измъчваше от гузна съвест, без да е виновен.
— Сигурно е отишла направо в дома ти — предположи Кале. — И сега стои пред къщата. Ще мина оттам да проверя.
— Благодаря ти — отвърна Гюндер.
Върна телефона на сестрата. Тя го изгледа изпитателно, но той не ѝ каза какво се е случило. Нямаше сили да разговаря. Така или иначе Марие не го чуваше. Измина цяла вечност. После Кале се обади за втори път и му съобщи, че Пуна не го чака пред дома му. Възможно ли е изобщо да не се е качила на самолета, запита се объркан Гюндер. Реши да позвъни на „Луфтханза“ и да попита дали Пуна е била на борда. Излезе от болничната стая и се обади от телефона на партера. От компанията потвърдиха, че пътничка на име Пуна Бай е пътувала от Франкфурт за Осло. Самолетът се приземил точно в осемнайсет часа. Гюндер пак се качи в асансьора. Погледна сестра си в леглото. Почувства как цялото му тяло натежа от непреодолима умора. Неохотно се изправи и излезе от стаята. Застана смутено на вратата на дежурните медици и обясни, че му се налага да напусне за малко болницата, защото се е случило нещо непредвидено. Обеща да се върне възможно най-скоро. Помоли ги да му позвънят, ако има промяна в състоянието на Марие.